
Съществуват много деноминации и църкви – Католическа, Презвитерианска, Методистка, Баптистка, Лутеранска и т.н. Принадлежността към някоя от тях не определя това дали човек е християнин.
Истинският проблем тук е дали човек има Исус Христос вътре в себе си…дали има лични взаимоотношения с Бога.
В Евангелието от Йоан ни се казва: „А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада“.1
Защо ни е нужно да ставаме Божии деца? Защото до този момент, Бог е далече. Ние може да си мислим, че знаем че Той е тук. Можем да си мислим, че трябва да Му се покланяме. Можем да знаем и, че в моменти на нужда, трябва да Го търсим в молитва. Но между човека и Бога има дистанция, която ние усещаме и тя е заради нашия грях.
Докато живеем и дишаме, познайте, ще съгрешаваме. Ще вършим нещата по своя си начин, вместо по Божия. Но нашият грях не е нужно да си остане една вечна бариера между нас и Бога. Ето как става това.
Библията ни казва, че плащаме цена или заплата за греха, и тя може да е нещо много по-голямо от това, което си представяш.
Заплатата или наказанието за греха е смърт. Като не говорим само за престъпления като убийството. Това е Божието наказание за всички грехове. Библията ни казва: „Заплатата за греха е смърт“.2
За да не умрем завинаги отделени от Бога заради нашия грях, Исус пое тази смърт за нас. Той напълно плати тази цена. Той ни предлага и пълно опрощение. Не временно такова. Дори и за греховете, които ще правим в бъдеще време, можем да имаме това опрощение сега, защото Исус умря за всички наши грехове.
Ние можем веднага, сега да започнем лична връзка с Исус и тази бариера заради нашия грях да изчезне. Не че ставаме някак си безгрешни или пък че повече няма да съгрешаваме. Но сме опростени и започваме да разбираме, че Исус е умрял за нашия грях, на наше място.
„а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христос Исус, Когото Бог постави за умилостивение чрез Неговата кръв посредством вяра. Това направи, за да покаже правдата Си в прощаване на греховете, извършени по-рано, във времето на Божието търпение, за да покаже, правдата Си в настоящото време и да се познае, че Той е праведен и че оправдава този, който вярва в Исус“.3
Когато ние приемем Исус Христос в живота си, Бог ни обявява за „невинни“ и казва, че сега вече сме „приравнени с Бога“. Започнали сме лични взаимоотношения с Бога по един истински начин, по който ние вече не се чудим дали Той е тук, но вместо това сме убедени, че Той живее вътре в нас. Получили сме Божията прошка и имаме връзка с Бога. „Защото заплатата за греха е смърт; а Божият дар е вечен живот в Христос Исус, нашия Господ“.4
Ако искаш да си сигурен, че си започнал лична връзка с Бога, греховете ти са простени и вече няма никаква бариера между теб и Него, следната статия обяснява Как можем да познаваме Бог?
| ► | Как мога да познавам Бог? |
| ► | Имам въпрос… |
Източници: (1) Йоан 1:12 (2) Римляни 6:23 (3) Римляни 3:24,25 (4) Римляни 6:23