Какъв е смисълът на живота ми?

Животът придобива повече смисъл, когато знаем предназначението си.

Представете си, че сте човек със забързано ежедневие. Всеки ден ставате в един и същи час, правите едни и същи неща, срещате се с едни и същи (а може и различни) хора и усещате как животът ви просто си изтича без особена цел и смисъл. Такава бях аз в младостта си - вечно заета, но без да знам дори защо се събуждам. Взаимоотношенията ми с хората около мен бяха базирани предимно на лични интереси и малко истинска, приятелска любов. Въпреки, че бях добра и прецизна в работата си, не изпитвах удовлетворение от това, което вършех, дори ако ме похвалеха на работа.

Чудех се защо е така и това мое чудене продължи, докато Исус Христос не промени живота ми. Това се случи чрез една жена - вярваща християнка, която ми представи за първи път истинското послание на Библията. От нея разбрах, че няма как да усещам пълно удовлетворение от живота си, ако съм в нарушени отношения с моя Създател, заради моите грехове. Тя ми каза, че ако призная греховете си (злото в мен и лошите си постъпки) пред Бога и Му поискам прошка, Той е готов веднага да ми прости и напълно да изтрие греховете ми. Аз приех тези думи с доза неверие, но продължих да мисля над тях седмици наред и постепенно започнах да виждам смисъла им. Много ми помогна и четенето на Библията. Денят, в който застанах на колене в дома си и поисках прошка от Бога в молитва, беше най-важното и най-доброто решение в моя живот. Лекотата и мирът, които изпитах поради възобновените си взаимоотношения с Бога, не могат да бъдат описани.

Сега знам, че Исус Христос има чуден план за живота ми и аз мога да изпитвам истинска радост и удовлетворение. Не защото съм добра на работното си място и получавам похвали, не защото имам страхотни приятели, а защото съм познала моя Творец, който е простил всичките ми грехове, и чрез тази прошка и вярата ми в смъртта и възкресението Му, аз мога да се наслаждавам на Неговото присъствие, любов и милост във всеки миг.

Ние, хората, сме създадени по образа на този Бог и с цел да имаме взаимоотношения с Него. Тези взаимоотношения са единственото, което може най-дълбоко да задоволи копнежа на душите ни и най-трайно да осмисли ежедневието ни. Исус Христос го казва с думите: „Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене, никак няма да огладнее, и който вярва в Мене никак няма да ожаднее“.

Докато не започнем да Го познаваме лично, си оставаме жадни и гладни в живота. Опитваме да „ядем“ и „пием“ всякакви други неща, за да задоволим глада и жаждата си, но не се получава. Затова продължаваме да „ядем“ и „пием“ повече и повече, погрешно мислейки, че това „повече“ е отговорът на проблема, и все пак откриваме, че то никога не ни е достатъчно. Никога не биваме изцяло или продължително удовлетворени.

Най-дълбокият ни копнеж е да да имаме връзка с Бога. Именно с това предназначение сме били създадени от Него. Може и да натрупаме огромно богатство, да имаме хубави преживявания от време на време или да постигнем успехи в някои благородни каузи, но и те се оказват недостатъчни. Великият философ и богослов Августин обобщава тази истина по следния начин: „Ти (Бог) си ни създал за себе си и сърцата ни са без мир, докато не открият своята почивка в Теб.“ А еврейката Кори Тен Буум я преживява по уникален начин. Дори когато е затворена в немски концлагер, тя усеща този вътрешен мир и щастие. По нейните думи: „Основата на нашето щастие бе да знаем, че сме скрити с Христос в Бога. Можехме да имаме вяра в Божията любов...нашата Канара, която е по-силна и от най-дълбоката тъмнина.”

За да научите повече по темата за истински смисления живот, прочетете статията….Истински живот.

Истински живот

Защо има страдание?

Източникът на променен живот