Какво се случва, когато умрем?

Живот сега. Живот след смъртта?

Може би сега сте в университета. На възраст между 18 и 24 години. Но какво ще кажете за утре?

Дипломирате се. Намирате си работа. Жените се. Имате деца. Сменяте още няколко работни места. Купувате си къща. Добре, а СЛЕД ТОВА?

Отивате на футболни мачове с децата. Опитвате се да бъдете добър родител и съпруг/а. Ставате свидетел на абитуриентския бал на децата си. А до вчера бяха с памперси! Правите и казвате нещата, които вашите родители са правили и казвали, макар да сте обещавали, че никога няма да направите и кажете тези неща.

Преминавате през една-две кризи на средната възраст. Децата ви завършват университет. Ставате дядо или баба. Някой вече ви нарича с тези имена. Живеете живота си спокойно, черпейки ресурси от пенсионния си фонд. Правите си разходка всяка сутрин. Работите в градинката си. Четете вестници. Гледате телевизия. Говорите с децата и внуците си по телефона. Пътувате.

Хубаво, а СЛЕД ТОВА какво?

Ами, един ден умирате. Ако имате късмет, ще живеете дълъг живот. От 70 до 90 години. Освен ако не умрете преждевременно от рак или някакъв инцидент. Но винаги, рано или късно, умирате. Смъртта е онова Утре, което очаква всички ни, неизбежното След това, от което никой от нас не може да избяга.

Но това ли е всичко? Няма ли нещо друго?

Някой ден ще бъдете просто труп. Ще погребат тялото ви в земята. Или ще изгорят останките ви и ще ги сложат в урна. Големият въпрос е: Ще продължа ли да съществувам след това? Някъде ще съществува ли съзнателно АЗ? Наистина ли има живот след смъртта?

Истината е, че всички се надяваме да има нещо след това. Може би в най-дълбоките недра на съзнанието ни ние си го представяме.

Какво точно си представяме? Някакъв вид живот след смъртта. Някои го наричат съвършено място. Други – небесен рай. Други говорят за ад.

Друга мисъл, която ни минава докато сме живи е: Като цяло съм добър човек. Това значи, че някой ден ще отида в рая.

Но така ли стоят нещата?

Мнозина мислят, че са „достатъчно добри“ за рая. Това е предположение, което всички правим. Щом не сме обрали банка, нито сме убили някого, нито сме измамили при плащането на данъците си, тогава сме от онези хора, които Бог търси, за да живеят в дома му. Така де, достатъчно добри сме за това.

Според райската класация, ние сме си закупили билета, понеже сме били добри хора през целия си живот.

Но какво ще кажете, ако този начин на мислене е неправилен? ТОГАВА какво? Как може да сме били в грешка за такова нещо! Що за провал!

Ако си мислите, че сте достатъчно добри за рая, ето ви две неща, върху които да мислите:

(1) Ако раят е място на съвършенство¹, как може всеки да бъде достатъчно добър?

Повечето от нас биха казали, че имат „кирливи ризи“. Или поне една. Нещо, което се надяваме никой никога да не разбере за нас. Грешка от миналото. Лошо решение. Момент на слабост или глупост, за който не искаме да мислим.

Тези примери са крайни. Но съществуват още толкова много обикновени неща, за които не искаме другите да разбират, нито да забелязват, за нас. Може да са „дребните бели лъжи“, които казваме. Или как говорим зад гърба на някого. Или как преписваме домашното на някого другиго. Или грубите думи, които казваме на другите. Или грозните мисли, които имаме за другите.

Нашите животи – ако ги разгледаме „под микроскоп“ - ще покажат много повече от едно събитие, за което съжаляваме. Ще покажат модел на поведение на вършене на злодеяния. Често не вършим онова, което смятаме за правилно. И често вършим онова, което смятаме за грешно.

Всички ние, дори и онези хора, които бихме нарекли принципно добри, сме също принципно егоистични и принципно несъвършени².

Бог вижда всичко, което правим³. Това означава, че няма начин да го заблудим. Той е напълно наясно с всяко добро нещо, което не сме направили (а сме могли да направим), както и с всяко лошо нещо, което сме направили. Той дори знае всичките ни мисли и всичките ни мотиви.

Ето и второто нещо, върху което да размислите, ако си мислите, че сте „достатъчно добри“ за рая: (2) Възможно ли е да сме принципно добри хора и въпреки това да отхвърлим Бога?

Помислете за Радо. Той е „добър“ човек. Той спазва нравствените закони на работното си място. Не е откраднал дори едно кламерче. Верен съпруг и баща е. Грижи се за децата си. Прави жертви за тях и за съпругата си (на която никога не е изневерявал). Дори през годините е дарявал средства на различни благотворителни организации.

Но Радо, макар и добър човек в един смисъл, никога не е „допуснал Бог близо до себе си“. Много пъти през живота си Радо е усещал желанието на Бога да дойде в живота му. Сякаш Бог е чукал на вратата на сърцето му. Но Радо никога не отваря тази врата. Той винаги измисля някакво извинение, за да не я отвори. И по ирония, неговото най-голямо извинение е: През целия си живот съм бил добър човек. Ще отида в рая.

Радо иска да отиде в рая. Всеки иска да отиде в рая. Но в действителност Радо не иска да познава Бога. И той не се спира, за да се замисли върху последиците от това решение (да държи Бог извън живота си).

Помислете върху това: раят е домът на Бога. Ако Радо не иска да познава Бога по време на живота си на тази земя, защо ще иска да го познава в живота след смъртта? С други думи, онова, което Радо не е предвидил, е колко много ще НЕНАВИЖДА рая.

Раят е място, където Бог присъства много явно. Много вероятно е всеки аспект от рая постоянно да напомня на човека за Бога. Какво ужасно място ще е за Радо!

Радо винаги е предполагал, че раят ще е място на съвършен комфорт. Но той никога не е мислил колко съвършено некомфортно ще му бъде, понеже не е искал да познава Бога, нито да има взаимоотношение с него. За Радо раят няма да е рай, а по-скоро някакъв вид ад.

Ще пуснете ли в дома си някого, макар да знаете, че той не иска да има нищо общо с вас? Макар да знаете, че накъдето и да се обърне, всичко в дома ви ще му напомня за вас?

Мнозина са като Радо. Те искат рая, но не искат Бога. И не осъзнават, че при тези обстоятелства раят ще е ужасно място за тях.

Може би истината в крайна сметка е, че раят е за хора, които осъзнават, че не са достатъчно добри, за да бъдат там – но въпреки това желаят да са там, понеже знаят, че Бог е там. Те искат да познават Бога и да бъдат с него завинаги. Наградата „Живот след смъртта“ не е раят, а по-скоро Основният Жител в него.

Искате ли да познавате Бог? Искате ли да научите как да станете „достатъчно добри“ за рая? Вижте Как можем да познаваме Бог?

►	Как мога да познавам Бог?
►	Имам въпрос…

Източници: (1) И в него никак няма да влезе нещо нечисто, нито оня, който върши мерзост и който лъже (Откровение 21:27).
(2) Никой не е благ, освен един Бог (Лука 18:19); още: Исая 53:6, Римляни 3:10, Римляни 3:23, Яков 2:10
(3) И няма създание, което да не е явно пред Бога; но всичко е голо и разкрито пред очите на Този, на Когото има да отговаряме (Евреи 4:13); още: Матей 10:26, 1 Коринтяни 4:5.