Кой

Това е продължение на Нещо.

Има едно Вечно Нещо. Нещо винаги е съществувало. Нещо няма начало. Ако Нещото има някакви нужди, то може самò да си ги задоволи. То няма нужда от нищо друго, за да съществува. И то не може да произвежда точен еквивалент на себе си или нещо друго по-голямо от себе си. Всичко друго, което е произведено, не е вечно. Следователно, това Вечно Нещо не може да произведе друго Вечно Нещо. То винаги ще е по-голямо от всичко друго, което съществува.

Добре тогава, може ли това Вечно Нещо да е в множествено число? Възможно е. Нека приемем, че първоначално е имало пет Вечни Неща. Само че, ако беше такъв случаят, онези пет неща биха били абсолютно еднакви по отношение на време и сила. Всички несъздадени, вечни и със способност да правят всичко, което е възможно да се направи. Това отново ни показва, че качеството, а не количеството е реалният проблем.

И така, какво знаем за Вечното Нещо (Неща)? Че не е самò. Защото Нещо Друго съществува. Вие например. Сега трябва да се запитате вие ли сте това Вечно Нещо (или едно от онези предполагаеми Вечни Неща)? Ако сте, тогава нямате начало, както и нужди, които да не можете да задоволите сами, и всичко онова, което може да се направи, може да се направи чрез вас. Това ли сте вие? Ако не, тогава определено сте Нещо Друго, а не Вечното Нещо или едно от онези Вечни Неща.

Нека се върнем към примера с нашата черна, празна стая. Но сега нека приемем, че в стаята има една молекула водород и една молекула азот. Заради спора, нека кажем, че те са Вечните Неща. Те винаги са съществували. И всичко, което може да се създаде, се създава чрез Тях.

И така, те решават да произведат Нещо Друго, защото те са единствените неща, които съществуват в стаята. Но чакайте, могат ли водород или азот изобщо да решат да направят нещо? За да бъдат Вечните Неща, те ТРЯБВА да имат способността да вземат решение.

Помислете върху това. Вечното Нещо трябва да избере да промени нещата. Вечното Нещо е вечно. То винаги е съществувало независимо от някого другиго. По-важното е, че то е съществувало самостоятелно. Какво означава това? Това означава, че никакъв процес не може да се случи без Нещото да го заповяда.

Вечното Нещо е всичко, което съществува. Точка. Следователно, единственото нещо в съществувание, което може да промени самотността на Вечното Нещо, е самото Вечно Нещо. Не може да има външна сила извън Вечното Нещо, защото Вечното Нещо е всичко, което съществува.

В такъв случай, ако една молекула водород и една молекула азот са Вечните Неща, никаква външна сила не може да им заповядва. Те са всичко, което съществува. Те са единствената сила, която съществува.

Като единствената сила, която съществува, само те могат да променят своята самотност. Няма нищо, което може произволно или случайно да им повлияе да произведат Нещо Друго.

Нещо Друго не може да се създаде случайно. Защо? Защото, за да се случи това, „случайността“ трябва да подчини водородната и азотна молекули. Но те са всичко, което съществува. Всяко нещо, което може да бъде направено, трябва да се направи чрез тях. „Случайността“ е Нещо Друго. Нещо Друго не може да подчини Вечното Нещо. Всъщност, на този етап, Случайността дори не съществува.

Ако Случайността е нещо извън Вечното Нещо, тогава тя няма да съществува, освен ако не е създадена от Вечното Нещо. Но дори и Случайността да е създадена от Вечното Нещо, тя е Нещо Друго, което винаги ще е по-нисше от Вечното Нещо.

И така, ако Нещо Друго е произведено, то това е по силата и ВОЛЯТА на Вечното Нещо. Нещо Друго може да се произведе по Случайност, само ако Случайността е произведена преди Нещото Друго. Но самата Случайност не може да бъде произведена по случайност. Тя е трябвало да се произведе по волята на Вечното Нещо.

Какво ни говори това за водородните и азотни молекули? Че те не просто са Вечното Нещо (Вечните Неща). Те са вечни личности. Те имат воля, т.е. имат способността да избират. Следователно, те имат личностен характер.

Но защо трябва Вечното Нещо да има способността да избира? Върнете се към празната стая, в която има само молекулите водород и азот. Те са Вечните Неща. Само те съществуват в стаята и съществуват по този начин вечно.

Те съществуват напълно независими от някого другиго. За оцеляването си не се нуждаят от никого другиго. Следователно, ако произведат Нещо Друго, то няма да бъде по необходимост (както при инстинкта за оцеляване, който наблюдаваме при животните). Също така, ако те произведат Нещо Друго, то няма да е по случайност – освен ако първо не произведат Случайност. Случайността е сила, но Вечните Неща (двете молекули) са единствената сила, която съществува.

Нещо повече, молекулите не могат да бъдат обикновени машини. Машините са произведени и програмирани от някаква външна сила. Но молекулите (Вечните Неща) са единствената сила, която съществува. Не съществува сила извън тях.

Следователно, ако те произведат Нещо Друго в стаята, причината за това трябва да бъде вътре в тях, защото не съществува друга сила. Нищо друго не съществува в стаята, освен тях.

Те не са принудени да създадат Нещо Друго по инстинкт, случайност, необходимост или волята на Нещо Друго. Те не са контролирани от никой друг. Каквото и да направят, те го правят по причини, които са вътре в самите тях.

Причината може да бъде само тяхната воля. Те трябва да изберат да произведат Нещо Друго, иначе нищо друго няма да съществува. Те ще си останат сами завинаги в онази стая, освен ако не решат да произведат Нещо Друго. Те трябва да притежават нещо повече от силата да произведат Нещо Друго. Те трябва – във някакъв момент, който се различава от всички онези моменти, в които са съществували сами – да решат да използват своята сила, за да произведат Нещо Друго.

Ако те нямат воля (както тенис топките, за които говорихме по-рано), тогава тяхната сила никога не би се използвала за произвеждането на Нещо Друго. Тяхната сила би се използвала единствено за продължаване на тяхното собствено съществуване. И тяхната самотност ще продължи вечно.

Вечното Нещо е съществувало самò вечно. Следователно, трябва да има причина вътре в самото Вечно Нещо, за да се промени това. Ако Нещо Друго съществува, то е заради Вечното Нещо, защото Вечното Нещо е избрало да прекрати своята самотност.

Ако причината за съществуването на Нещо Друго не е във Вечното Нещо, тогава това Нещо Друго никога не би съществувало. Защото Вечното Нещо, в даден момент, е било единственото нещо, което е съществувало.

Но ние знаем, че Нещо Друго съществува. Следователно, Вечното Нещо трябва да има способността да решава и използва своята сила. Трябва да има способността да избере да произведе Нещо Друго извън себе си. И понеже има воля¹, Вечното Нещо е личност. Това означава, че Вечното Нещо е всъщност Вечният Някой.

Този Вечен Някой не се ръководи от инстинкт за самосъхранение, понеже няма нужди и не може да престане да съществува. Освен това, Вечното Нещо не произвежда нищо по Случайност, освен ако първо не произведе тази Случайност. Случайността е сила, която трябва да бъде произведена от Вечното Нещо, иначе не би съществувала. И накрая, Вечният Някой не е машина. Няма никой друг извън Него, който да го принуди или програмира да направи нещо.

За да продължите това изследване, вижте Кой 2.

►	Как мога да познавам Бог?
►	Имам въпрос…

Източници: (1) „Достоен си, Господи наш и Боже наш, да приемеш, слава, почит и сила; защото Ти си създал всичко, и поради твоята воля всичко е съществувало и е било създадено.“ (Библията, Откровение 4:11)