В търсене на истинската вяра

Ние всички искаме и търсим смисъл – нещо по-дълбоко и по-трайно от това, което ежедневието предлага.

Помисли за моментите в живота, в които си бил истински удовлетворен. Независимо дали е било във връзка, в природата или в някое постижение, ти си си помислил: „Ето това е животът.“

Само ако това нещо имаше тази трайна сила…но животът продължава.

Опитваме се да създаваме допълнителни моменти, да повтаряме преживявания или пък да намираме нови такива, които да доставят това, за което душата ни копнее.

Имали ли изобщо нещо, което да е вечно? Трайно? Стабилно?

Ами вярата? За много хора, именно тя е онази стабилна основа, върху която всичко останало се гради.

Много агностици не биха отделили нито време, нито внимание дори да помислят над възможността за съществуването на Бог. Според тях, подобно търсене би могло да има нежелани последици, да постави под въпрос настоящия им, комфортен начин на живот. Ще бъде разрушително. По-добре да ги оставите на мира.

И все пак животът си има своите начини да извежда на преден план концепцията за вярата и Бога.

Това може да стане чрез човек, който срещаш и на когото се възхищаваш, но който ти говори и за Бог. Но въпросът за вярата може да се появи и от досадната празнота на целта. Или от обезпокоителната възможност, че ти си напълно сам, което понякога се усеща по-малко освобождаващо, отколкото преди. Сега си по-наясно с опасностите, с изискванията към теб да бъдеш единственият източник на… е, на всичко.

Агностицизмът има свойството да се разнищва по краищата.

Той не е надежден. Възможността Бог да е реален продължава да се появява, дори и едва доловимо. Има моменти, в които може да си помислиш: „Би било хубаво, ако наистина съществува един любящ Бог. Някой, който ме познава, грижи се за мен и е готов да разчитам на него за насока, за помощ, за дълбочина в живота ми.“

Някои препоръчват религиозните практики като решение. Подходът „преструвай се, докато не успееш“. Идеята е, че ритуалите, богослужението, молитвата ще бъдат като потапяне на гъба във вода и каквото наистина е „там“, ще бъде абсорбирано в нашето същество.

Може би това работи за момента, но дали е в сила за ежедневните проблеми и напрежение? Какво ти предлагат тези практики в един Понеделничен следобед насред напрежението от работата или във връзката ти или реални други проблеми, които ти тежат?

Това може да бъде лечебно бягство, време на спокойствие, което те укрепва до известна степен. Но много по-различно ли е от разходка сред красотата на гора или седене край тихо езеро? Дали тези религиозни практики наистина ви водят до трайна среща с Бога? Може би.

Агностиците се борят с концепцията за Бог, защото знаят, че човек не може с цялото си сърце да се стреми към нещо, за което интелектуално се съмнява. Глупаво е да се играят подобни игри.

Има ли изобщо някакво решение?

Има ли някакъв реален начин да се свържем с божеството, да бъдем сигурни в реалността на по-висша сила?

През годините, науката не е отричала Бог толкова, колкото го е осветлявала. Преди много години хората са приписвали гръмотевичните бури на силите на боговете. Сега науката е обяснила атмосферните причини за мълниите. Но дали това по-информирано знание е заличило страхопочитанието, което изпитваме, когато ги наблюдаваме?

Сега вече знаем, че нашата галактика на Млечния път съдържа сто милиарда звезди и е една от може би двата милиона галактики във вселената. Намалява ли тази наука нашето удивление, че Земята ни е на перфектното отстояние от слънцето? И че нашите необятни океани достигат границите си до бреговете ни, перфектно управлявани от нашата луна?

Природата ни, извън човешкото самоунищожение, съдържа точното количество и състав въздух, вода и хранителни вещества необходими да поддържат живота. Някои хора искат да спорят за това кое е първоначално – кокошката или яйцето, обяснявайки, че ние сме тук само защото тези условия съществуват. Само че, нямаме ли и причина да се питаме защо сме толкова благословени?

Когато човек разпознае един чудесен подарък, красотата на природата, множеството морски създания, невероятното разнообразие от растения и животни, красивите залези…е естествено да се зачудим дали сме просто късметлии или някой ни е дал всичко това?

Отивайки по-нататък в размишленията, ами ако съществуването на Бог не само може да се заключи интелектуално, въз основа на доказателствата около нас, но какво ще стане, ако Бог е готов да бъде познат на лично ниво? Не като нещо неуловимо.

Ами ако Бог може да ни предложи нещо много повече от природата?

Може би Бог никога не е имал предвид ние да бъдем сами в този живот, но в близки взаимоотношения с Него и с пълното разбиране за Неговата любов? Вероятно Той дори разкрива с конкретни думи какъв е, как вижда живота, насочвайки ни към по-голямо удовлетворение, по-големи емоционални и интелектуални ресурси, след като Го опознаем.

Не е нужно никой от нас да търгува мозъка за сърцето си. Бог вече ни е предоставил убедителни факти и основания, за да заключим интелигентно, че вярата в Него е легитимна, дори очевидна. Той също така отговаря на най-дълбоките копнежи на душата ни като никой друг.

И така, как някой достига до вярата в Бога?

Бог е включен дори и в този процес. Бог копнее да Го опознаеш, да преживееш пълнотата на живота, който Той има за теб.

Бог предлага Своето обещание за успех „Ще Ме потърсите и ще Ме намерите, когато Ме потърсите с цялото си сърце; и ще бъда намерен от вас, заявява Господ…“¹

Ако това ти предлага чувството на надежда, така и трябва. Бог иска ти да Го познаваш.

Съществуват много статии и видеа на сайта everystudent.bg, който могат да ти помогнат в твоето търсене да започнеш връзка с Бог.

Но най-полезно за теб би било да се абонираш за серията Духовно Приключение, при която ще получиш 7 имейла, доставени на всеки 2 дни.

Когато се абонираш, ще получиш само тези 7 имейла, нищо друго. Ти не си включен в някакъв имейл списък и ние не споделяме твоя имейл адрес с никой. Никога.

Ще има и линк за отписване от серията, ако желаеш да се отпишеш преди получаването на тези 7 имейла.

Много атеисти и агностици намират сериите Духовно Приключение за полезни, защото те адресират логиката на вярата, какво е вярата и какво не е, научните и исторически причини да вярваме в Бога, както и как да започнем връзка с Бога.

Според теб струва ли си да изучаваш дали такъв основен копнеж за вяра може да бъде интелектуално задоволен?

Ето го: Духовно приключение.

►	Как мога да познавам Бог?
►	Имам въпрос…

Източници: (1) Еремия 29:13,14