ТЪРСЕНЕ
За живота, търсенето
на смисъла и вярата…
на смисъла и вярата…
ТЪРСЕНЕ
от Пери Маршал
Защо се тревожим, че хора умират от различни болести? Или това, че корумпираните правителства причиняват бедност и глад? Защо толкова се възмущаваме, когато отвличат момичета и ги принуждават да станат секс робини или пък когато хиляди хора са изколени от терористи?
Какво се случва с нашето разбиране за „оцеляване на най-приспособимите“? Победата на по-силния над по-слабия би трябвало да е нашият критерий. Това би трябвало да е приемливо за нас.
Но не е така. „Оцеляването на най-приспособимите“ всъщност върви срещу нашата съвест. Не вярваме, че човек трябва да е жертва, само защото някой друг е по-силен от него.
В човешката природа има едно състрадателно сърце, което се движи по течението, срещу еволюционните процеси. Това, което може да е в наша полза и добро за нашето оцеляване, може да не е това, което избираме. Възможно е да желаем точно обратното.
Може, например, с риск за нашата собствена сигурност да изкараме пострадал човек от горяща кола. Възможно е и да отидем в чужда страна, за да помогнем да се спасят момичета от секс трафик. Може да се присъединим към хуманитарни организации в страни, известни с партизански отвличания и брутални, произволни убийства.
Но защо правим всичко това? Защо е толкова удовлетворяващо за нас да помагаме на другите дори и с риск за собствения ни живот? Какво ни привлича да искаме да правим тези добри дела?
Възможно ли е това да е по причината, която предлага архиепископ Дезмънд Туту от Южна Африка? Той твърди, че сме създадени за „доброта“.
„Чудесно и даже удивително е, че в един циничен и безкомпромисен свят като нашия тези, на които се възхищаваме най-много, дори почитаме, не са такива, каквито бихме очаквали да са. [Те не са] от мачо типа, агресивните, дори и успешните. Не, удивително е, че такива са Майка Тереза, Далай Лама, Махатма Ганди и Нелсън Мандела.“
„Защо почитаме такива хора? Защо?“
„Защото са добри и сърцата ни се радват, ликуват в тяхното присъствие. Те ни карат да се чувстваме добре, че сме човешки същества.“
„И защото ние (всички ние) сме създадени за доброта. Създадени сме за Бога, за смях, създадени сме за нежност, за грижа, за споделяне, за състрадание.“1
Това вярно ли е? Бог, Създателят на живота, ни казва „да“. Животът ни има по-висша цел от оцеляването.
Ето един поглед към Божията цел за нашия живот.
„Защото сме Негово творение, създадени в Христа Исуса за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим.“2
„Той ти е показал, човече, какво е доброто; и какво иска Господ от тебе: не е ли да вършиш праведното, да обичаш милост и да ходиш смирено със своя Бог?“3
Има хора – материалисти, които ще се опитат да ни убедят, че човекът няма съвест, нито пък вътрешно желание за добри дела. За тях ние просто се ръководим от химически импулси, препрограмирани от еволюционното развитие. Те казват, че имаме мозък, но не и ум. Тяло, но не и душа. Някои от тях дори може и да спорят, че като материални, физически обекти, не можем да сторим нищо, което не е в наша полза. Не сме нищо повече от едни еволюирали животни.
Тези същите материалисти, обаче, сами си противоречат. Те казват, че човекът няма свободна воля и съвест, но пък ни карат да правим морални избори. Например, може да ни съветват да пазим околната среда и да се въздържаме от употребата на найлонови торбички, да пестим водата и да не използваме горива, тъй като те замърсяват въздуха. Как могат да ни карат да правим такива саможертви?
Ако сме програмирани да побеждаваме един друг, тогава защо да се жертваме?
Да обичаме и да се грижим за другите е начинът, по който Бог ни е създал.
"„Кой от вас никога не е преживявал момент, в който да е направил нещо безвъзмездно добро, или когато е бил мил с някого, а не е трябвало? Тогава наистина блестите вътрешно. Наистина се чувствате добре.“
„[И] когато сте направили нещо лошо, вашето тяло ви го казва. Усещате го в стомаха си. Гняв, негодувание... те засягат. Кръвното ви налягане се повишава, защото всъщност нашата природа е да бъдем добри. За това сме създадени.“4
Искате ли да виждате праведни, добри дела към бедните, вместо насилие над тях? Да виждате милост и мир? Ето точно това е, което Бог иска от нас да вършим.
Всички основни религии на земята – Индуизъм, Будизъм, Ислям, Християнство – почитат най-високо Исус Христос. Животът Му е бил уникален. Ценностите Му – твърди и безкомпромисни.
Исус ни е обещал: „Блажени, които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят. Блажени милостивите, защото на тях ще се показва милост. Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога. Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии чада.“5
Само че, нека бъдем честни. Като човешки същества сме също и способни на егоизъм, алчност, убийства. Не ни е проблем да игнорираме бедните, страдащите, бездомните. И тук е нашата дилема.
„Искаме да вярваме в абсолютната човешка доброта, но твърде често надеждите ни са разбити от егоистичните и насилствените действия на представителите на човешкия вид един срещу друг. Вкопчваме се в обещанието за нови научни открития, които да помогнат на нашия страдащ свят, но се страхуваме, че някои от тези открития могат да бъдат използвани по начини, които причиняват повече вреда, отколкото полза.“6
Ето къде се крие проблемът. Всеки от нас има две конфликтни същности в себе си. Едната е много себецентрична, фокусирана върху това, което ни носи полза, дори и то да вреди на другите. Но другата искрено желае да се жертва за хората. Всички имаме този вътрешен конфликт, който животинското царство не притежава.
Ето обаче и решението. Нашата добра същност може да победи. Но това не можем да направим сами, със собствени усилия. Това е огромното предимство на това, да познаваме Бога. Когато изпитаме Неговата любов, тя ни води отвъд човешките ни ограничения. Бог е способен да ни изкара извън нашата себецентрична същност и да вложи в нас желанието да обичаме другите. Защо, според вас, толкова много благотворителни организации, които служат в най-трудните условия, имат за основа вярата в Бога?
В Библията смело се заявява: „Ние обичаме Него, защото първо Той възлюби нас.“7
Да преживяваме и да сме убедени в безусловната, непроменима Божия любов към нас, влияе върху възгледа ни за другите.
В Евангелието от Йоан четем за Исус: „И Словото стана плът и живя между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина.“8
„Исус обикаляше всичките градове и села, поучаваше в синагогите им, проповядваше добрата новина за царството и изцеляваше всякаква болест и немощ. А когато видя множествата, смили се над тях, защото бяха отрудени и пръснати като овце, които нямат пастир.“9
Той ние е създал да познаем любовта Му към нас и да показваме тази любов и към другите.
Исус е казал: „Както Отец възлюби Мене, така и Аз възлюбих вас; пребъдвайте в Моята любов… Това е Моята заповед, да се любите един друг, както Аз ви възлюбих.“10
Някога чували ли сте, как можете да познавате Божията любов към вас? Вижте живота на Исус. Ето един бърз откъс от Евангелието на Йоан, в Библията: Кой е бил Исус?
| ► | Как мога да познавам Бог? |
| ► | Имам въпрос… |
Източници: (1) http://spiritize.blogspot.com/2005/12/desmond-tutu.html (2) Ефесяни 2:10 (3) Михей 6:8 (4) Архиепископ Дезмънд Туту, http://www.achievement.org/autodoc/page/tut0bio-1 (5) Матей 5:6-9 (6) Francis Collins, директор на Проекта за човешкия геном, говорейки на молитвена закуска в Белия дом, February, 1, 2007 (7) 1 Йоан 4:19 (8) Йоан 1:14 (9) Матей 9:35, 36 (10) Йоан 15:9, 12
