×
търсене ТЪРСЕНЕ
За живота, търсенето
 на смисъла и вярата…
Въпроси за живота

Спокойствие в неспокоен свят

Независимо какво крие бъдещето, можете да имате спокойствие и увереност, когато знаете следното.

Facebook Messenger Share Viber Share Facebook Share Share by Email More PDF

Независимо какво се случва в света или живота ни, има ли място, където да намерим стабилност? Можем ли да погледнем към бъдещето с надежда, независимо от житейските и световните обстоятелства? Напоследък много хора разбират стойността на Бог като тяхна непроменима сигурност. Светът около нас непрестанно се променя, но не и Бог. Той е постоянен и надежден. Той казва: „Има ли бог освен Мене? Наистина няма канара: Аз не познавам такъв...понеже Аз Господ не се изменявам“1. Бог винаги го има. На него може да се разчита. Той е „същият вчера днес и до века“2. И Бог може да бъде познат, давайки спокойствие и отдих на сърцето ни.

Възможно ли е да имам спокойствие?

Хедър, висшистка от „Станфорд“, го описва по следния начин: „Да бъдеш в реално взаимоотновение с Бог в живота си е смайваща и красива всекидневна реалност. Имаш „космично приятелство“, което не бих заменила за целия свят. Аз съм дълбоко познавана и обичана по начин, който мога само да се надявам, че ще успея да обясня подобаващо.“

Стив Сойер бил болен от хемофилия и търсел тази стабилност, когато разбрал, че е заразен с ХИВ поради грешка при процедура по кръвопреливане. Първоначално Стив изпаднал в крайно отчаяние. Той обвинявал Бога. След това се обърнал към него. А резултатът бил, че през последните няколко години от живота си Стив прекарал в пътуване до безброй университети (претърпявайки силни болки), само за да каже на други състуденти как могат да познават Бога и да изпитат мира, който той изпитал познавайки го. Бог казва: „Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз не ви давам както светът дава. Да се не смущава сърцето ви... В света имате скръб; но дерзайте Аз победих света“3.

Подобно на Стив и други разбрали, че без значение какво се случва в този живот, това не е „краят на света“ - защото този свят не е краят.

Богът в окопите

Разбира се, много хора чакат докато времената станат наистина тежки преди да се обърнат към Бога. Един военен свещеник от Втората световна война казва: „Няма атеисти в окопите“. Когато животът е розов хората не чувстват нужда от Бога. Но това често се променя, когато нещата се объркат, когато осъзнаем, че сме в окопите.

Карин обяснява пътя си към Бога по следния начин: „Мислех, че съм християнка, защото ходех на църква в неделя, но нямах никаква представа кой е Бог. Последната ми година в гимназията изглеждаше много като останалите три години. Прекарвах по-голямата част от времето си напивайки се, дрогирайки се, или опитвайки се да намеря някого, който да ме обича. Вътрешно умирах и нямах никакъв контрол над живота си. Тогава осъзнах колко много исках живота ми да приключи и мислех, че отида ли в университета, трябва да намеря някаква надежда. Това беше моментът, в който помолих Бог да бъде в живота ми. Той ми показа любов, сигурност, прошка, подкрепа, утеха, одобрение и цел за живота ми. Той е моята сила и аз нямаше да съм тук днес, ако не беше той.“

Кой знае какво крие бъдещето? Мнозина се чувстват сякаш се намират в окопите. Животът може да бъде люта битка. Нашето спокойствие може да бъде силно разклатено. В тези моменти, когато стане напечено, често се обръщаме към Бог. Това е добре, защото Бог, който е непроменима сигурност, е тук и всъщност иска да бъде включен в живота ни. Той казва: „Аз, Аз съм Господ; и освен Мене няма спасител. Към Мене погледнете и спасени бъдете...Защото Аз съм Бог, и няма друг“4.

Да, Бог може да бъде определян като „патерица“, но определено той е истински приемливата такава.

Невидимите окопи

Някои хора обаче се обръщат към Бог, дори когато нещата изглежда вървят добре. Джон разказва: „До времето на дипломирането си бях постигнал всичко, което хората ми казваха, че ще ми донесе удовлетворение - бях част от студентски организации, ходех по купони, получавах добри оценки и излизах с момичета, които ме привличаха. Всичко, което исках да направя и да постигна, докато бях в университета, се случи. И въпреки това не се чувствах удовлетворен. Нещо все още липсваше и нямаше какво да направя по въпроса. Разбира се никой не знаеше, че се чувствам по този начин относно живота си – външно не показвах нищо.“

Дори когато нещата изглежда вървят добре, животът все още може бъде окоп – душевен окоп, който е невидим за окото, но се усеща в сърцето. Беки го описва така: „Колко пъти сте си мислели, че само ако имахте тази дреха или това гадже, или ако посетите определено място, тогава животът ви ще бъде щастлив и завършен? И колко пъти сте си купували тази дреха или сте излизали с това момче, или сте отивали на това място и сте си тръгвали чувствайки се по-празни, отколкото в началото?“

Не са ни нужни провали или трагедии, за да усетим окопите. Най-често липсата на мир е просто резултат от липсата на Бог в живота ни. Беки споделя за познаването ѝ на Бога: „Оттогава съм имала много борби и промени в живота си, но всичко което правя е с нова перспектива, знаейки, че имам любящ, вечен Бог на моя страна. Вярвам, че няма нищо, с което Бог и аз да не можем да се справим заедно – а относно удовлетворението, което търсех толкова много, най-накрая го намерих.“

Когато Бог участва в живота ни, можем да си отдъхнем спокойно. Когато опознаваме Бог и се вслушваме в онова, което ни казва в Библията, той ни дава това спокойствие в живота ни, защото го познаваме. Тогава гледаме на живота от неговата преимуществена гледна точка и сме наясно с неговата вярност и способност да се грижи за нас. Така че, без значение какво крие бъдещето, можем да поставим надеждата си в Бог като наша непроменима сигурност. Той чака да докаже себе си в живота ни, ако се обърнем към него и го потърсим.

Да градим върху канара

Градите ли живота си върху нещо? Вярвате или не, всеки човек гради върху нещо. Всеки от нас си има основа – нещо, върху което опираме нашата надежда и вяра. Може би тази основа сме самите ние: „Знам, че мога да успея в живота ако се опитвам достатъчно усърдно!“, или определен начин на живот: „Ако успея да натрупам достатъчно пари, животът ми ще бъде прекрасен!“, или дори период от време: „Бъдещето ще промени нещата“.

Но Бог има различна гледна точка. Той казва, че да поставяме нашата надежда и вяра в себе си, в други хора, или в нещо друго, което светът може да ни предложи, е нестабилна основа. Вместо това, той иска да вярваме в него. Той казва: „И тъй, всеки, който чуе тия Мои думи и ги изпълнява, ще се оприличи на разумен човек, който е построил къщата си на канара; и заваля дъждът, придойдоха реките, духнаха ветровете, и устремиха се върху тая къща; но тя не падна, защото бе основана на канара. И всеки, който чуе тези Мои думи и не ги изпълнява, ще се оприличи на неразумен човек, който построи къщата си на пясък; и заваля дъждът, придойдоха реките и духнаха ветровете, и устремиха се върху тая къща; и тя падна, и падането ѝ бе голямо.“5

Мъдро е Бог да бъде включен в живота ни във времето, когато трудностите идват. Но намерението на Бог за нас е да имаме живот в изобилие, без значение от обстоятелствата. Той иска да има положително влияние върху всяка част от живота ни. Когато разчитаме на него и думите му, ние градим върху канара.

Върховното спокойствие

Някои хора се чувстват сигурни бидейки деца на мулти-милионер или знаейки, че могат лесно да получат високи оценки. Но има още по-голяма сигурност в това да имаш връзка с Бог.

Бог е могъщ. За разлика от нас, Бог знае какво ще се случи утре, следващата седмица, следващата година, следващото десетилетие. Той казва: „Аз съм Бог, и няма подобен на Мене, Който от началото изявявам края“6. Той знае какво ще се случи в бъдещето. Още по-важно - той знае какво ще се случи в живота ни и ще бъде до нас, когато това се случи - ако изберем да бъде в живота ни. Той ни казва, че може да бъде наше „прибежище и сила, винаги изпитана помощ в напасти“7. Но трябва да положим искрени усилия, за да го потърсим. Той ни казва: „Ще Ме потърсите и ще Ме намерите като Ме потърсите с цялото си сърце“8.

Това не означава, че тези, които познават Бог, няма да преживяват трудни времена. Ще ги преживяват. Ако страната ни е атакувана от терористи или преживява екологични и икономически бедствия, тези, които познават Бога също ще страдат. Но има мир и сила, които Божието присъствие дава. Един последовател на Исус Христос го казва по следния начин: „Угнетявани сме отвсякъде, но не сме утеснени; в недоумение сме, но не до отчаяние; гонени сме, но не оставени; повалени сме, но не погубени“9. Реалността ни показва, че ще се изправим срещу проблемите. Въпреки това, ако преминаваме през тях познавайки Бог, можем да реагираме по различен начин и със сила, която не идва от нас. Няма проблем, който да не може да бъде преодолян от Бог. Той е над всеки проблем, който ни застига и ние не сме оставени да се справяме сами с него.

Бог е загрижен. Огромната сила на Бога, която може да бъде изявена в живота ни, е придружена от неговата дълбока любов. Бъдещето може да е време на световен мир, както никога досега, или може да има повече етническа омраза, насилие, разводи и т.н. И в двата случая няма да има някой, който да ни обича толкова, колкото Бог. Никой няма да се грижи за нас толкова добре, колкото Бог. Неговото Слово ни казва: „Господ е благ, крепост е в ден на бедствие, и познава уповаващите на него“10, „Всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас“11 и „Праведен е Господ във всичките Си пътища, и благодатен във всичките Свои дела. Господ е близо при всички, които Го призовават, при всички, които с истина Го призовават. Изпълнява желанието на тия, които Му се боят, слуша викането им, и ги избавя“12.

Исус Христос казва на последователи си следните думи на утеха: „Не продават ли се две врабчета за един асарий? и пак ни едно от тях няма да падне на земята без волята на Отца ви. А вам и космите на главата са всички преброени. Не бойте се, прочее, вие сте много по-скъпи от врабчетата“13. Ако се обърнете към Бог, той ще се погрижи за вас така, както никой друг не би могъл и по начини, по които никой друг не е способен.

Спокойствие чрез Бог

Нямаме представа какво крие бъдещето. Ако носи трудни времена, Бог може да бъде до нас. Ако носи безгрижни времена, все още ще имаме нужда от Бог да запълни вътрешната празнота, която имаме, и да даде смисъл на живота ни.

След всичко казано, кое остава най-важно? Това, което наистина има значение е, че не сме отделени от Бог. Познаваме ли Бог? Той познава ли ни? Изолираме ли го от живота си? Или го допускаме? Поради факта, че познаваме Бога, той изработва в нас променена гледна точка за живота и ни дава надежда. Чрез връзката ни с него можем да имаме мир, когато сме заобиколени от всякакви обстоятелства.

Защо Бог трябва да е в центъра на живота ни? Защото няма истински мир нито надежда, когато не познаваме Бог. Той е Бог, а ние не сме. Той не разчита на нас, но ние трябва да разчитаме на него. Той ни е създал с нуждата от присъствието му в живота ни. Можем да опитаме да изградим живота си без него, но това ще бъде безполезно.

Бог иска от нас да го търсим. Той иска да го познаваме и да участва в живота ни. Но има един проблем: всички ние сме се изолирали от него. Библията го описва по следния начин: „Всички ние се заблудихме както овце, отбихме се всеки в своя път“14. Всички сме опитали да живеем живота си без Бог. Библията нарича това грях.

Хедър, която цитирахме по-рано, казва за греха: „Когато влязох в „Станфорд“ не бях християнка. Светът лежеше в краката ми, чакайки да бъде коренно променен. Присъствах на политически срещи, участвах в курсове по расизъм и социална справедливост и бях погълната от работата си в центъра за обществени услуги. Вярвах в силата, която имах вътре в себе си, да извърши значителна промяна в света. Обучавах деца в неравностойно положение в началното училище; управлявах приют за бездомни; събирах остатъци от храна, за да храня гладните. И въпреки това, колкото повече опитвах да променя света, толкова по-разочарована оставах. Сблъсквах се с бюрокрация, апатия и... грях. Започнах да си мисля, че може би човешката природа се нуждае от „основен ремонт“.

Спокойствие = мир с Бога

Променящите се времена и подобрените технологии нямат голямо значение в организацията на живота. Защо? Защото нашият основен проблем като човешки същества е, че сме се дистанцирали от Бог. Нашите най-големи проблеми не са физически, а духовни. Бог знае това, поради което е предвидил решение за нашата отделеност от него. Той прави път за нас, за да намерим нашия път обратно към него... чрез Исус Христос.

Библията казва, че: „Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот“15. Исус Христос е разпънат на кръст (древна форма на екзекуция) за нашите грехове вместо нас. Той умира, погребан е, а след това възкръсва от мъртвите. Поради неговата саможертвена смърт ние можем да имаме връзка с Бог -- „На ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, сиреч, на тия, които вярват в Неговото име“16.

Наистина е толкова просто: Бог иска да бъде в съвършено взаимоотношение с нас – затова той прави това взаимоотношение възможно чрез Исус. Следователно, от нас зависи да потърсим Бог и да го помолим да бъде в живота ни. Повечето хора правят това чрез молитва. Молитвата означава да говорим искрено с Бог. Още сега можете да се обърнете към Бога като му кажете искрено:

„Боже, искам да те познавам. Досега не съм те допускал в живота си, но искам да променя това. Искам да се възползвам от възможността да приема твоето разрешение на проблема с моето отделяне от теб. Разчитам на смъртта на Исус, който умря вместо мен, за да мога да бъда простен и да се помиря с теб. От този ден нататък желая да бъдеш част от живота ми.“

Помоли ли искрено Бог да бъде в живота ти? Само ти и той знаете със сигурност. Ако да, има много неща, които да очакваш. Бог обещава да направи настоящия ти живот много по-удовлетворен понеже вече имаш взаимоотношение с него17. Той обещава да направи своя дом в теб18. И ти дава вечен живот19.

Мелиса има какво да сподели за Бога: „Майка ми се разведе с баща ми, когато бях много малка и не бях съвсем сигурна какво точно се случва. Знаех само, че баща ми вече не се прибира вкъщи. Веднъж отидох при баба си и ѝ казах, че не разбирам защо баща ми ме нарани така и изчезна от живота ми. Тя ме прегърна и ми каза, че има един, който никога няма да ме напусне и че това е Исус. Тя ми цитира Евреи 13:5 и Псалми 68:5, които казват: „Никак няма да те оставя и никак няма да те забравя“ и „Той е баща на сираците“. Бях наистина екзалтирана да разбера, че Бог иска да бъде мой баща“.

Без значение какво се случва в света около теб, има спокойствие в разбирането, че Бог е до теб. Независимо какво крие бъдещето, можеш да имаш Бог като твоя непроменима сигурност.

 Току-що помолих Исус да дойде в живота ми (помощна информация)…
 Може би искам да помоля Исус да дойде в живота ми, моля обяснете ми по-подробно…
 Имам въпрос…

Източници: (1) Исая 44:8 и Малахия 3:6 (2) Евреи 13:8 (3) Йоан 14:27 и 16:33 (4) Исая 43:11 и 45:22 (5) Матей 7:24-27 (6) Исая 46:9-10 (7) Псалми 46:1 (8) Еремия 29:13 (9) 2 Коринтяни 4:8-9 (10) Наум 1:7 (11) 1 Петрово 5:7 (12) Псалми 145:17-19 (13) Матей 10:29-31 (14) Исая 53:6 (15) Йоан 3:16 (16) Йоан 1:12 (17) Йоан 10:10 (18) Йоан 14:23 (19) 1 Йоаново 5:11-13


СПОДЕЛИ:
Facebook Messenger Share Viber Share Facebook Share Share by Email More