Учените в недоумение от природните закони

Защо природните закони са постоянни? Вижте защо учените са в недоумение от тези физични закони.

Природните закони не важат само за земята. Цялата вселена следва тези закони. И те никога не се променят.

Кафето ви, оставено на плота, винаги ще изстива. Гравитацията си остава стабилна, никога не е случайна. Скоростта на светлината си остава постоянна. Земята се завърта за 24 часа. (Това е толкова прецизно, че знаем коя година трябва да добавим като високосна, за да бъде времето точно).

Не е ли странно, че вселената е толкова подредена? Защо е така?

Космологът Шон Карол коментира: „Законът на физиката е модел, на който природата се подчинява без изключение“¹.

Съвременните учени приемат за даденост идеята, че вселената работи съобразно закони. Науката се базира на това, което Джеймс Трефил нарича „принципът на универсалност“: „Законите на природата, които откриваме тук и сега в нашите лаборатории, са верни навсякъде във вселената и са в сила по всяко време“².

Но има и още. Когато учените записват онова, което наблюдават, много често те не използват просто думи и параграфи. Законите на природата могат да бъдат документирани с цифри. Те могат да бъдат измерени и изчислени на езика на математиката.

Най-великите учени са озадачени колко странно е това. Няма логическа необходимост една вселена да се подчинява на някакви правила, още по-малко такава, която да спазва правилата на математиката. Скоростта на светлината се измерва в същите 300 000 км/секунда, независимо дали светлината идва от фенерчето на дете или от звезда, далеч в галактиката. Математически, скоростта на светлината никога не се променя.

Физикът Юджийн Уигнър признава, че математическата опора на природата е „нещо граничещо с мистериозното и няма рационално обяснение за него“³. Ричард Файнман, Нобелов лауреат по квантова електродинамика, казва: „Защо природата е математична е мистерия... Фактът, че изобщо има закони, е цяло чудо“⁴.

Учудването идва от разбирането, че вселената не трябва да работи по този начин. Лесно е да си представим вселена, в която условията се променят непредвидимо от момент в момент или дори вселена, в която неща се появяват и изчезват. Вместо това, учените се осланят на тяхната вяра във фундаменталната рационалност на космоса.

Физикът Пол Дейвис коментира: „...За да бъдеш учен, трябва да имаш вяра, че вселената се управлява от надеждни, неизменни, абсолютни и универсални математически закони с неопределен произход. Трябва да вярваш, че тези закони не отпадат и че няма да се събудим утре, за да открием, че топлината отива от студеното към горещото или че скоростта на светлината се променя всеки час. През годините, аз често съм питал моите колеги физици защо физичните закони са това, което са? Любимият отговор е: „Няма причина да са - просто са такива...“⁵.

Дори с течение на времето тези закони продължават да са постоянни. Същите природни закони, които откриваме на земята, управляват и звезди, които са на милиони светлинни години разстояние. Едно скорошно проучване установява, че: „Едно от най-важните числа във физиката - съотношението на масата протон-електрон, е същото в галактика на разстояние 6 милиарда светлинни години, така както е и тук на земята. Това слага точка на въпроса дали природните закони са различни в различните места на вселената“⁶.

Модерната наука се основава на вярването, че рационалните закони съществуват във вселената. Основната категория на модерната наука, която задвижва проучването и откриването на тези закони, са хората, които вярвали в съществуването на вездесъщия Бог. Защо? Те са си представяли вселената да следва закони, поддържайки рационалността и величието на Бог. Точно както Бог е постоянен, непроменим, такава е и точната природа на науката. Те са вярвали, че Бог е създал вселената да съществува по определен ред, според божествена причина и с величествена красота.

Това схващане е съвсем различно от онова, в което тогавашните хора са вярвали – в различни богове, всеки от които е влияел на вселената, всеки според своите прищевки и темперамент. В политеистичните общества боговете са били нелогични и неразбираеми и природата се е управлявала от богове, които не са били познаваеми. Те са мислели, че вселената работи като техните богове - по мистериозен начин - и не са предполагали, че може да действа по някакъв друг. Концепцията за откриваема, интелигентна и логична вселена, която е рационална и предсказуема, не е съществувала в техния светоглед.

Последователите на Христос, от друга страна, са вярвали, че Бог е рационален, мъдър, желаещ да бъде познаван и се е разкрил чрез Исус Христос. В Библията можем да прочетем твърдения като:

„Понеже от създанието на това, което е невидимо у Него, сиреч вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така щото, човеците остават без извинение.“⁷

Най-великият напредък на модерната наука идва точно от хора, които са вярвали в това, което Писанията казват за Бог:

„Понеже чрез Него и за Него бе създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото, било престоли или господства, било началства или власти, всичко чрез Него бе създадено“⁸.

Те са вярвали, че Бог е създал всичко и го е заповядал по рационален начин, за ползата на човечеството и за негова слава, така че да можем да разпознаем неговата сила и величие, като наблюдаваме великите му дела, изразени в творенията му. „Нютон и неговите съвременници са вярвали, че посредством науката те са разкривали божествения план за вселената чрез нейния математически ред“⁹.

Някои от видните учени, чиято работа е мотивирана от тяхната вяра, са: Коперник, Кеплер, Галилео, Брахе, Декарт, Бойл, Нютон, Лайбниц, Гасенди, Паскал, Мерсен, Кювие, Харви, Далтън, Фарадей, Хершел, Джоул, Лайъл, Лавоазие, Пристли, Келвин, Ом, Ампер, Стенсен, Пастьор, Максуел, Планк, Мендел.

Тези учени били убедени, че Бог е създал една божествена вселена, която може да бъде измерена математически, което води до много прецизни и стойностни открития. Това довело до такива открития, като третия закон на Кеплер, който гласи, че квадратите на страничните периоди (на оборота) на планетите са пряко пропорционални на кубовете на средното им разстояние от Слънцето. Как някой би могъл изобщо да се досети за това? Кеплер го е направил, до голяма степен, защото е бил убеден, че е трябвало да има страхотна математическа връзка, която дотогава е била скрита и е чакала да бъде открита – всичко е било направено от един подреден Бог, чийто интелект е много отвъд нашия.

Днес, дори и най-светският учен предполага, че природата превъплъщава не само ред, но простота и красота.

Въпросът зад тези научни занимания е съвсем логичен – защо вселената е толкова подредена? За много от физиците, космолозите и биолозите, които са положили основите на модерната наука, отговорът е бил ясен – съществува Създател на всичко това, който е подреденият, рационален и обичащ Бог, който постоянно се разкрива на човечеството и крепи вселената чрез силата на своята мощ¹⁰.

За други доказателства за съществуването на Бог, моля вижте: Има ли Бог?

Части от тази статия за постоянния характер на науката са адаптирани от Dinesh D'Souza, What's So Great about Christianity, Regnery Publishing, Inc., 2007, глава 11.

Източници: (1) Шон Карол, космолог от Калифорнийския технологичен институт, цитиран от New York Times, nytimes.com; 2007. (2) James Trefil, Reading the Mind of God (New York: Anchor Books, 1989), 1. (3) Eugene Wigner, "The Unreasonable Effectiveness of Mathematics in the Natural Sciences," in Douglas Campbell and John Higgins, eds., Mathematics (Belmont, CA: Wadsworth, 1984), Vol. 3, 117. (4) Richard Feynman, The Meaning of It All: Thoughts of a Citizen-Scientist (New York: BasicBooks, 1998), 43. (5) Пол К. Дейвис, физик, космолог, астробиолог в Аризонския държавен университет; цитиран в edge.org/3rd_culture/davies07/davies07_index.html (6) Dr. Emily Baldwin; "Earth's Laws Still Apply in Distant Universe"; AstronomyNow.com; June, 2008. (7) Римляни 1:19,20 (8) Колосяни 1:16,17 (9) Paul C. Davies, цитиран в edge.org/discourse/science_faith.html (10) Евреи 1:1-3; Колосяни 1:16-19; Йоан 1:1-5; Исая 40-66