Да се изправиш пред неизбежното

Как да се изправим пред смъртта без да се страхуваме...

От Брандън Маркет

Ако има такова преживяване, което през цялата ни история и по целия свят да свързва в едно човечеството, то това е смъртта. Смъртта е нещо, с което всеки трябва да се сблъска – никакви упражнения, хранителни режими, техники за медитация, нито пък огромни суми пари могат да я избегнат. Тя е великият балансир.

Окончателността на смъртта, съчетана с несигурността на живота след смъртта, водят до страх у мнозина. Виждаме я навсякъде около нас докато усилено се опитваме да спрем процеса на остаряване. Надяваме се, че поредното хапче, или поредната хирургическа намеса, или последното генетично откритие, ще бъдат ключът към удължаването на живота ни.

Да посрещнеш смъртта с мир

Не всички, обаче, посрещат смъртта със страх и несигурност. Преди години мой приятел се сблъска с този безлик враг. На 16-годишна възраст беше диагностициран с рак на стомаха. Лекарите опитаха всяко възможно лечение, но без успех. За година и половина Роб смени три различни болници в два различни града. За това време той отслабна с 40 килограма, а косата му окапа. Беше лекуван както в болницата, така и извън нея. За съжаление, след тези 18 месеца нямаше какво повече да се направи за него.

Изчерпвайки всичките си възможности, лекарите на Роб направиха единственото възможно нещо, което им оставаше – изпратиха го у дома, за да се наслади на последните дни от живота си. В този момент аз бях изключително тъжен, страхувах се, че губя скъп приятел и бях ядосан на Бога. Бях ядосан, че Бог не го излекува. Също така бях ядосан за това, че Роб ще изпусне толкова много неща от живота.

Изумителното беше, че Роб не споделяше яда ми. Всъщност изглеждаше, че той посреща ужасната си съдба с вълнението на един, който отива на първата си среща. До ден днешен, когато си мисля за мира, който имаше в този момент на „буря“ в живота му, аз се изумявам.

Мирът, който имаше не беше просто вроден, безгрижен поглед към живота. Нито произхождаще от безразсъдно отношение. По-скоро беше резултат от решение, което Роб беше взел няколко месеца преди да му поставят диагнозата. Чрез това решение Роб откри мира с Бога.

Роб знаеше как...

Мирът, който Роб изпитваше, той намери в Библията. В книгата Римляни той беше прочел, че „всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога“ (Римляни 3:23). Той също беше прочел, че „заплатата на греха е смърт, но Божият дар е вечен живот в Христос Исус“ (Римляни 6:23).

Исус е този, когото пророк Исая имаше предвид, когато написа: „И името Му ще бъде: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира.“ (Исая 9:6). Князът на мира дойде на земята, за да може всеки човек да има мир с Бога. Роб реши да се довери на Исус и мирът му беше очевиден.

Нашето решение

Роб не е единственият човек, който трябва да вземе това решение. Всички ние трябва да го направим. Трябва да решим дали искаме да приемем Божия дар – вечен живот. Ако отхвърлим Божия дар, ние сме осъдени на духовна смърт – вечно отделяне от Бога. Но ако го приемем, тогава вечният живот ни принадлежи.

Макар този вечен живот да не означава, че ще избегнем физическата смърт, ние можем да посрещнем смъртта доста по-лесно – знаейки, че тя ни води към вечен живот в рая. Това е истината, която Роб откри и последвалото взаимоотношение с Бога промени всичко. Това е истината, която аз открих и взаимоотношението с Бог променя всичко, всеки ден от живота ми.

Ако се сблъсквате със смъртта или се чудите относно живота след смъртта, или пък се сблъсквате с борбата за съществуване, за вас има мир и надежда.

Моля, вижте и: Как можем да познаваме Бог?