ТЪРСЕНЕ
За живота, търсенето
на смисъла и вярата…
на смисъла и вярата…
ТЪРСЕНЕ
Чувствали ли сте някога, че има нещо повече в живота? Нещо отвъд обикновеното съществуване? Следват няколко искрени разказа за живота и ролята на Бог в него.
Може би сте чували за човека, чиято цел в живота била да изкачи една точно определена планина. Когато най-накрая достигнал до върха ѝ той бил ужасно разочарован. Нямало къде другаде да отиде и все още нещо липсвало в живота му. Това е като професионален футболист, който изпада в депресия след като печели Супербоул.
Животът ми в университета беше много подобен. До последната година бях постигнал всичко, което хората ми казваха, че ще ми донесе удовлетворение. Бях част от студентския клуб и други университетски организации, забавлявах се много по купони, получавах добри оценки и прекарвах време с привлекателни момичета.
Всичко, което исках да направя и да постигна докато бях в университета, се случи. И все пак не изпитвах удовлетворение. Нещо ми липсваше.
Разбира се, никой не знаеше, че се чувствам така относно живота. Външно не го показвах. Може би някои хора дори са искали животът им да бъде като моя. Но те не знаеха колко вътрешно неудовлетворен се чувствах.
През лятото след последната ми година в университета чух някого да чете откъс от Библията. И преди бях чувал да се цитират откъси от Библията, дори сам бях чел малко от нея, но по някаква причина този път звучеше съвсем различно. Бях изумен. „Хей, тези неща са толкова верни!“ Както никога досега, осъзнах колко вярна и практична е Библията.
Сякаш Бог се опитваше да привлече вниманието ми... но все още не исках да го допусна. Продължавах да си мисля за това как животът ми ще се промени и как приятелите ми ще си мислят, че съм странен. Бях уплашен. Но колкото повече мислех за това, толкова повече осъзнавах (без съмнение - с Божията помощ), че да избера него над всеки и всичко друго има смисъл и е правилният избор.
Случилото се след това е трудно да се опише. Мога да го обясня единствено така: разбрах, че само Бог е източникът на истинското удовлетворение. Моето преживяване не е уникално. Това е, което той безпристрастно предлага на всеки, който го потърси по начина, по който той желае. Той е казал (и все още казва): „Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене никак няма да огладнее, и който вярва в Мене никак няма да ожаднее“1.
Разбира се, животът все още има своите възходи и падения, разочарования и борби. Но онова, което придава истинско значение на живота е самият Бог - знанието, че той е жив и истински, че той е причината за моето съществуване и че да го намериш истински е смисълът на всичко.
Като малък си спомням как гледах „Магьосникът от Оз“ по телевизията. Може би си спомняте историята. Дороти и приятелите ѝ отиват при магьосника от Оз за помощ, а вместо това са посрещнати от един гневен, страшен глас, който изисква почти невъзможна задача, за да докажат себе си: да вземат метлата на злата вещица.
Толкова за „Магьосникът от Оз“.
Докато растях, за мен Бог приличаше много на този магьосник от Оз. Мислех си, че е зъл и избухлив и че всъщност знае съвсем малко за мен. От малкото образи, които съм виждал за него като дете в църквата, той ми изглеждаше далечен, вълшебен, недостижим. Неговата смърт на кръста – една често повтаряща се картина - разбирах като голяма жертва, но сякаш направена с нежелание. Мислех си, че онова, което той истински зачита е поведението ми и колко добре се справям с покриването на неговите стандарти. Ако някога въобще можех да бъда одобрен от него, трябваше най-напред да докажа, че съм достоен. И както можете да си представите, Бог не беше значима фигура в живота ми. „Чудесен“ не беше думата, която бих използвал, за да го опиша.
По-късно, през първата година в колежа, всичко това се промени. Завесата беше дръпната. За първи път в живота ми имаше някой, който да ми покаже от Библията - книгата, която винаги съм смятал за пълна с неясноти - кой в действителност е Бог. Той не беше ядосан нито зъл, а точно обратното - изпълнен с любов и състрадание. Той знаеше, че аз не съм способен да живея безгрешен живот и непрестанно да покривам стандартите му. Затова, поради голямата си любов, той става съвършено човешко същество и покрива тези стандарти вместо мен.
Научих, че Исус Христос не е моят пример, той е моят заместител. Оказа се, че няма нужда да копирам страданията му, а по-скоро трябва да се възползвам от тях. При неговата смърт на кръста – която, разбрах, той понася доброволно – моят грях и моите провали са били осъдени. На кръста Бог показа огромната си любов към мен. Там той ми показа колко добре ме познава. И там той ме прие напълно. Както Библията казва: „Който за нас направи грешен Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога.“2
Открих, че истинското одобрение се крие „зад завесата“, в Исус. Приканвам ви да дръпнете тази завеса, да разберетете за себе кой е той и да обмислите неговото предложение за пълно приемане и прошка.
Винаги съм смятала, че животът трябва да има смисъл. Не е задължително да бъде всеки миг от всеки ден. Така де, какво му е смисленето на простирането или прибирането на прането? Нито пък животът винаги трябва да бъде сериозен. Всички се нуждаем от големи дози добре прекарано време!
Но животът трябва да е повече от търсене на развлечения, донякъде защото удоволствието не е трайно. Изживяваш го за миг и след това изчезва. Писателят Рави Закъраяс го е казал добре: „Ако няма по-всеобхватен смисъл на живота... тогава той е без движеща сила, без цялостно съдържание или обяснение.“
В продължение на няколко години изучавах философията на Достоевски, Сартр, Ницше, Сократ и много други - търсейки по-значима, мотивираща цел на живота ми. През няколко седмици „изпробвах“ нова философия, за да видя дали ще проработи. Но разбрах, че тези философии са разочароващи, когато се приложат към реални житейски ситуации. Търсенето ми продължи.
Международният новинарски кореспондент на списание Time, д-р Дейвид Айкман, разяснява въпроса. Той има няколко следдипломни научни степени, експерт е по руска и китайска история и по въпросите на комунизма, работил е в повече от 30 държави, владее шест езика и е сериозен мислител и по житейските въпроси. Той казва: „Всеки от нас има своята цел, причина да бъдем тук, която никой друг не може да обясни и само Бог може да разкрие“. Д-р Айкман препоръчва да започнем връзка с Исус Христос.
Д-р Айкман разказва още: „Когато чух думите на Исус [в Библията], ми се стори, че говори на сърцето ми, казвайки: „Аз съм пътят към живота. Ако ме последваш и правиш това, което ти казвам, животът ти ще се промени.“ След това той продължава, споделяйки за поемането на първата стъпка към започване на връзка с Исус Христос - като го помолил да влезе в живота му. Д-р Айкман заключава: „Мога да ви обещая... всеки, който направи първата стъпка към Исус Христос, ще има един много вълнуващ живот.“
Както д-р Айкман, така и аз произлизах от атеистична среда. И като него, открих, че изказванията на Исус относно него самия са доста уникални. Исус не насочва хората към неговата философия за живота, той ги насочва към себе си. Исус казва, че може да ни прости греховете, да ни даде вътрешен мир по време на трудни обстоятелства и да ни води към живот, изпълнен със свобода.
Реших, че ако наистина има Бог, тогава искам да го познавам. Но все още бях скептична. Задавах въпроси и говорех с християните, които познавах. Исках доказателство, че Исус е Бог. Един ден искрено разгледах доказателствата за съществуването на Бог и божествеността на Исус и бях шокирана да открия толкова много логични, исторически факти. Тогава разбрах, че трябва да взема решение. Дали да го помоля да дойде в живота ми и да влияе върху него според желанието си, или да затворя страницата на тази част от живота ми и да отхвърля възможността за „Бог“ завинаги?
След като разгледах конкретните и интелектуални причини да вярвам в Исус, го помолих да дойде в живота ми. И в същия ден търсенето ми на смисъл в живота напълно приключи.
Бях изумена, че мога да имам връзка с Бог. Говорех с него и чрез промени в обстоятелствата той ми показваше, че ме чува. Той ме отведе да работя на места, които са далеч по-широкообхватни и вълнуващи, отколкото някога съм мечтала. И му задавах въпроси и той ме водеше към подходящите и полезни отговори в Библията.
Тези неща не се случиха просто в един мрачен, дъждовен ден. Това беше истинска двустранна връзка с Бог, на която се наслаждавах непрестанно, и все още е така. Това не е защото станах светица, а защото Исус Христос би дошъл в живота на всеки, който наистина иска да го познава и следва.
Има огромна радост, която идва от следването на Бога. За разлика от всичко друго или всеки друг, познаването на Исус Христос ми даде истинска цел в живота.
Истинският живот със смисъл е живот, изпълнен с удовлетворение, приемане и цел. Откриваме го чрез връзката с Исус Христос. Никой в човешката история не е твърдял това, което Исус е твърдял и никой не е дал такива големи доказателства, за да го подкрепи. Той твърди, че е Бог, че може да прощава грехове и че е единственият начин, чрез който можем да познаваме Бог Отец. Исус подкрепя тези твърдения чрез възкресението си от мъртвите. Той действително е най-невероятната личност, живяла някога... много повече от велик учител.
В Библията се казва, че Исус е Бог, който става човек: „Словото [Исус] стана плът и пребиваваше между нас“3. Той е „отпечатък на Неговото [на Бог] същество“4. Накратко, Исус Христос разкрива какъв всъщност е Бог. Тогава как започваме връзка с него?
Не започваме връзка с Бога като се опитваме да бъдем по-добри хора. Да опитваме по-усилено да заслужим одобрението му не е начинът, по който той иска да живеем. Били ли сте някога във връзка с човек, на когото е трябвало да се опитвате да заслужите одобрението? Никак не е забавно.
Бог има толкова истинска любов към нас, че сам той осигурява начин за нас да се доближим до него... но има един проблем. В момента, това, което стои на пътя между нас и връзката с Бога е нашият грях (нашият егоцентризъм, показан чрез гнева ни, нараняващите ни думи, нетърпението, егоизма, алчността ни и т.н.). Ако някога сте се чудили защо молитвите ви изглежда отиват в нищото - ето защо. Нашият грях ни разделя от Бог, който е свят.
Какво тогава прави Бог, за да можем да имаме близка връзка с него? Исус Христос („Бог в плът“) поема всичките ни грехове върху раменете си, умирайки доброволно на кръста. Той прави това, за да можем ние да бъдем напълно простени, напълно приемливи за него.
Проблемът ни може да се илюстрира със студентка, която е обвинена в извършването на престъпление. Съдията присъжда или да престои 30 дни в затвора, или да плати глоба от 1000 лв. Студентката не може да си позволи нито времето, нито парите. Съдията, знаейки това, сваля тогата си, става от съдийския стол и със собствените си пари плаща глобата. Защо? Защото като справедлив съдия той не може да пренебрегне престъплението. Но понеже е баща на студентката, той избира да плати наказанието вместо нея.
Точно това прави Исус за всеки един от нас на кръста. Той прави огромната жертва да бъде бит, унижаван, бичуван и разпънат вместо нас. От нас сега той иска да откликнем на неговата жертва като го поканим в живота ни.
Той иска да го познаваме и да изпитваме неговата любов, радост и мир. Когато го поканим в живота си, ние получаваме неговата прошка и започваме връзка с него, която е предназначена да трае вечно. Исус казва: „Ето стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене.“5
Ако това е желанието на сърцето ти, ето примерна молитва (но думите не са толкова важни, колкото намерението на сърцето ти):
Мили Боже, признавам, че съгреших против теб. Благодаря ти, че на кръста понесе всичките ми грехове върху себе си. Искам да получа твоята прошка. Искам да имам връзка с теб. Моля те да дойдеш в живота ми като мой Спасител и Господ. Моля те да ми дадеш истинския живот, който идва само от теб.
За повече информация за смисъла на живота, моля прочетете Източникът на променен живот или други статии в сайта.
| ► | Току-що помолих Исус да дойде в живота ми (помощна информация)… |
| ► | Може би искам да помоля Исус да дойде в живота ми, моля обяснете ми по-подробно… |
| ► | Имам въпрос… |
Източници: (1) Йоан 6:35 (2) 2 Коринтяни 5:21 (3) Йоан 1:14 (4) Евреи 1:3 (5) Откровение 3:20
от Библията...
„Който има Сина, има тоя живот; който няма Божия Син, няма тоя живот.“ (1 Йоан 5:12)
„на ония, които го приеха, даде право да станат Божии чада, сиреч, на тия, които вярват в Неговото име“ (Йоан 1:12)
„Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот“ (Йоан 3:16)
„Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да се не похвали никой.“ (Ефесяни 2:8-9)
„ако е някой в Христа, той е ново създание; старото премина“ (2 Коринтяни 5:17)
„А това е вечен живот, да познаят Тебе, единия истинен Бог, и Исуса Христа, Когото си изпратил.“ (Йоан 17:3)
