ТЪРСЕНЕ
За живота, търсенето
на смисъла и вярата…
на смисъла и вярата…
ТЪРСЕНЕ
oт Денис Рейни
Веднъж една жена сподели с мен виждането си относно брака:
„Това е като да гледам пустинята през бинокъл. Навсякъде, докъдето погледът ми стига, виждам разпръснати тела в различен етап на умиране – развод, изолация, малтретиране, разпадащи се взаимоотношения и всякакъв вид унищожаване. След като виждам всичко това, започвам да се питам: „Защо ми е въобще да предприемам подобно пътуване?“
Много студенти днес си задават същия въпрос. Макар и дълбоко да желаят сигурността и радостта на едно доживотно взаимоотношение, те се страхуват от брака. Една току-що омъжена булка каза в статия на вестник Newsweek: „гледах как бракът на родителите ми се разпада и не знаех дали ще съм способна да съхраня моя.“1
Нито едно поколение, достигнало възрастта за брак, не е носело такъв багаж, свързан с разпад на семейството, като сегашното. В САЩ повече от един милион деца годишно преживяват разпадането на семействата си.2
Голям брой студенти си спомнят преживяното така:
Мери: Един ден, прибирайки се от училище, заварила баща си на вратата с куфар в ръка. Той напускал семейството. „Скоро ще се върна да те видя, скъпа“, казал й той и я целунал по главата. Тръгнал си и оттогава Мери не го е виждала.
Робърт: Родителите му се развели, когато бил на 5 годинки. Живял с майка си, която се омъжила за още трима мъже и пиела прекалено много. Първият му доведен баща го набил заради това, че разлял „Кока Кола“ в колата.
Кери: Родителите й са все още женени, но силно фокусирани върху доходоносните си професии. Майка й и баща й рядко присъствали на концертите на оркестъра й в гимназията, а сега, когато вече е в колежа и далеч от тях, много рядко се чува с тях. Когато семейството й комуникира, това става в рамките на имейли или по телефонния секретар.
Филип: По време на прогимназиалните си години, се събудил една нощ от спора, който родителите му имали. Той чул трясък и писъци. Намерил майка си в кухнята, кървяща от рана, причинена й от нож. Филип се обадил в полицията и баща му бил арестуван. Филип, майка му и двете му по-малки сестри отишли да живеят в приют. Той не знае къде живее баща му.
Вероятно познавате хора като Мери, Робърт, Кери и Филип. Вашето собствено преживяване може би е подобно на тяхното, или дори по-лошо. Може би домът ви е бил изпълнен с конфликти, разногласия и смут. В резултат на това доста сте си мислили дали въобще да встъпвате в брак – не желаете да свършите във взаимоотношение, изпълнено с болка и разочарование, нито да причините емоционален земетръс у собствените си деца. Харесвате идеята да споделите живота си с някого, който ви обича, но ако трябва да бъдете честни, бракът си е доста страшно нещо. Може би се питате: „Мога ли въобще да стигна по-далеч от това, което ми причини семейството ми? Ще бъда ли способен да имам щастлив и добър брак и семейство?“
Отговорът недвусмислено е да.
Работил съм с организация, която помага на семействата и съм видял как хиляди бракове, които са изглеждали безнадеждни, да успяват. Бог има начин за това наранени хора да имат пълноценни бракове. За това ще говоря по-късно.
С всички проблеми и болка, които съществуват в брака, защо хората все още искат да се женят? Макар в наши дни бракът да има такива негативни отзиви, да застанеш пред олтара все още е популярно занимание. Скорошно изследване, направено от агенция „Луис Харис“, показва, че 96% от студентите искат да се оженят или вече са женени. 97% се съгласяват със следното твърдение: „ключът към щастието е да имаме близки семейни взаимоотношения“3
И макар че около един на всеки четирима американци на възраст от 18 години и нагоре е разведен4, вероятността да имат добър, дълготраен брак кара почти всички да желаят да се пробват. Защо бракът е толкова привлекателен?
Истината е, че никой не желае да бъде сам. Въпреки че зачитаме това да си правим нещата по нашия начин и да настояваме за личните си права, всички ние копнеем за сигурността и топлотата на интимното взаимоотношение с някой, който е луд по нас. Ние можем да казваме, че „искаме да бъдем сами“ и да желаем „малко лично пространство“, но нашето по-силно желание е да споделим някакво пространство с някой, който ни обича.
И макар сексуалното привличане да е важна част в нашето желание за интимност, тези копнежи да се свържем на едно по-дълбоко ниво с друг човек не са просто заради секса. Това ревностно желание да бъдем познавани и ценени от някого другиго е всъщност начинът, по който сме създадени.
Тогава защо толкова много хора, които искат и се нуждаят да бъдат близки с някого, се оказват разведени, често изпълнени с гняв и разочарование? Мнозина, които се женят, успяват да постигнат силна, продължителна връзка, основана на емоции. В повечето взаимоотношения любовта и приемането продължават дотогава, докато другият човек посреща определено ниво на очаквания. Ако чувствата са топлосърдечни, съпругът и съпругата могат да се наслаждават на компанията на другия, да пренебрегват проблемните или дразнещи черти на партньора, да разговарят адекватно и да продължават да изразяват привързаност.
Но когато чувствата охладнеят, единият или двамата откриват, че нямат запаси или способности да обичат една очевидно несъвършена личност. Тогава нуждите не са посрещнати, което причинява болка, а тя допринася за самозащита и намалява позитивната комуникация. Това увеличава недоразуменията, които предизвикват конфликт, който подхранва гняв и огорчение. Ако прошката и помирението не разчупят тази движеща се все по-надолу спирала, способността да обичат един другиго е парализирана.
Тази тенденция в почти всяко взаимоотношение може да бъде избегната за кратък период от време – поне докато трудните въпроси, които провокират себелюбие, не изчезнат или избледнеят. Но рано или късно се сблъскваме с реалността. Независимо от най-добрите намерения на двойката, в крайна сметка те разбират, че две независими личности не могат да посрещнат всичките си нужди през цялото време.
За да успее едно взаимоотношение се изисква работа в екип и двамата трябва да се откажат от много от личните си желания. Саможертвата трябва да замени себелюбието. Понякога само единият партньор в брака може да се справя с това сравнително добре, но в даден момент търпението се изчерпва. Саможертвата не е естествена за нас; себелюбието е. Защо това е така?
Ако живеехме в свят, в който хората биха били съвършени, тогава браковете им щяха да бъдат в съвършена хармония – точно, както Бог всъщност иска да е в брака. Но ние не живеем в съвършен свят. Честно казано, всички ние сме засегнати от склонността ни към себелюбие и „грешене“. Какво е грях? Често да избираме да правим неправилните вместо правилните неща. Ние можем да сме егоисти, зли, да нараняваме чувствата на другите, да сме огорчени, нахални, нежелаещи да простим и т.н. Никак не е чудно, че съпрузите и съпругите трябва да се борят за това да се разбират.
Отношението от типа „искам всичките ми нужди да бъдат посрещнати“, с което се сблъскваме, пречупва духа на сътрудничеството, от който се нуждаем. Негативният цикъл започва и продължава докато интимността изчезне и бракът започва да се разпада.
Нека си го признаем – всички ние се нуждаем от помощ – някаква вътрешна сила, която да ни даде способността да обичаме друг човек по начина, по който трябва, ако трябва да дадем някакъв шанс на брака.
Нашето егоистично, греховно поведение не само разделя съпруга от съпругата, но също така ни разделя и от Бога – нашия най-голям източник на помощ. Като начинател и създател на брака, Той знае как работят взаимоотношенията. Той иска най-напред да имаме взаимоотношение с Него, а след това да Му се доверим за насоки.
Бог не само ни помага за проблемите и предизвикателствата, с които се сблъскваме ежедневно, но също така ни предлага и изцеление на белезите и раните, които сме насъбрали от миналото си. Например: Той ни предоставя цялостна прошка и очистване от погрешните избори, които сме правили като тийнейджъри спрямо противоположния пол. Бог ни обича и желае да се наслаждаваме на облагите от това да бъдем Негови деца, което включва Неговата помощ за нашия брак.
Бих желал да илюстрирам това с два сценария, включващи типичните съпруг и супруга. В първия пример нашата двойка (ще ги нарека Джон и Лиса) не припознават никаква активност от страна на Бог в живота си. В сценарий Б, Джон и Лиса имат не само взаимоотношение един с друг, но и с Исус Христос.
Събота сутрин е и Джон иска да играе футбол с приятелите си. Измъква се от леглото и казва на Лиса, че излиза и че няма да се върне до 4 следобед. Лиса се оплаква: „но ти обеща, че днес ще ходим на пикник!“
„Никога не съм казвал такова нещо.“ - отвръща Джон, с глас, вече на ръба да се раздразни. „И без това вече две седмици не съм играл мач. Днес времето е хубаво. Излизам.“ И той тръшва вратата след себе си.
Лиса се чувства пренебрегната и след като си поплаква малко, започва ядосано да се разхожда из апартамента и захвърля възглавниците от дивана в другия край на стаята.
„Ще ти дам да се разбереш, тъпако!“ - крещи тя. После се обажда на нейна приятелка и си урежда среща за обяд и обиколка из магазините. В мола Лиса си купува нови дрехи за 300 лева – има нужда от нов тоалет, но с купуването на още няколко „допълнителни“ нещица знае, че ще накара Джон да се ядоса. Кредитната им карта вече е празна.
Междувременно Джон приключва с играта на футбол. Той се отбива за по питие в близкия бар, заедно с приятелите си. Скоро едното питие води до второ. Джон забелязва колко привлекателна е сервитьорката. Докато младата жена му подава третото му питие, той й прошепва комплимент. Жената се обижда, но по погледа й той разбира, че е натрупал точки в своя полза. Следващия път, когато тя се връща с поредното му питие, той забелязва, че е написала телефонния си номер на салфетката, върху която е поставена чашата с питието му. Джон пъхва салфетката в джоба си.
Джон се прибира в 17:00 часа, ходейки с леко несигурна походка. Лиса гледа телевизия и звукът е доста силен. Той забелязва куп чанти върху дивана. Ядосан изключва телевизора и посочва чантите. Лиса го наругава и влиза в спалнята, заключвайки вратата след себе си. Спорят до късно през нощта и накрая Джон остава да спи в стаята за гости.
Събота сутрин е и Джон иска да играе футбол с приятелите си. Измъква се от леглото и казва на Лиса, че излиза и че няма да се върне до 4 следобед. Лиса се изненадва: „мислех си, че днес ще ходим на пикник!“
„О-о, ще може ли утре да отидем?“, пита Джон раздразнено. „Все пак, не съм играл голф от две седмици. Денят е толкова хубав. Излизам!“ Джон затръшва вратата на излизане.
Лиса се чувства пренебрегната и след като си поплаква малко, започва гневно да обикаля из апартамента, след което захвърля възглавниците от дивана в другия край на стаята.
„Тъпак такъв!“ - крещи тя с желанието Джон да е там и тя да му каже колко ядосана се чувства.
Лиса решава да излезе на разходка и докато се разхожда в парка болката и гневът й се уталожват. На връщане има възможност да се помоли: „Скъпи Исусе, наистина съм ядосана на Джон и мисля, че той действа егоистично. Моля те, помогни ми да не бъда егоист и не позволявай да си изпусна нервите.“
Лиса решава да се обади на приятелка за среща за ранен обяд и пазар. Докато е в мола, Лиса си купува нов тоалет.
Междувременно Джон и приятелите му приключват с първата половина от играта и решават да похапнат сандвичи и напитки на бара за закуски. Джон забелязва колко красиво е момичето, което го обслужва, но той просто приятелски й се усмихва и се връща при приятелите си. Той си мисли как по-рано сутринта Лиса му е мрънкала и настоявала да го откъсне – доста нечестно – от страхотното време с приятелите му. Но сега той се чувства виновен за начина, по който се е отнесъл с нея. И никак не се забавлява.
„Вижте, момчета,“ - казва той, „мисля да приключа за днес и да се прибера вкъщи. Искам да прекарам малко време с Лиса.“ Двама от приятелите му започват да му се подиграват за това, но той държи на решението си.
Когато Лиса се прибира към 13:00 часа се изненадва да завари Джон да седи на масата в кухнята. Тя забелязва, че кошницата за пикник е извадена и наполовина пълна с храна и напитки.
„Защо си се прибрал толкова рано?“ - пита тя, докато болката все още се усеща в гласа й.
„Съжалявам за начина, по който се държах тази сутрин“ - казва Джон. „Исках да играя мач без да ме е грижа за твоите нужди. Предполагам, че действах егоистично. Ще ми простиш ли?“
Лиса прехапва устни. Все още е наранена, но Джон изглежда сякаш истински съжалява. И е наистина невероятно, че той е прекъснал играта си толкова рано. „Да, прощавам ти.“ - казва тихичко Лиса.
Докато се прегръщат Джон казва: „Можем ли да започнем деня отначало? Дойдох си по-рано и си мислех, че все още имаме време да осъществим този пикник. Искаш ли да отидем?“
Лиса преглъща желанието си да се нацупи и да накара Джон „да си плати.“ Вместо това се усмихва и кимва с глава.
Денят се преобръща, както за Джон, така и за Лиса. Гневът изчезва и от двамата. Взаимоотношението им изглежда толкова чисто, колкото е земята след пролетен дъжд. Исус е работил в живота и на двамата, показвайки им най-напред как да живеят, а след това давайки им силата да се отрекат от себе си и да простят – две действия, ключови за любовта, но много трудни за вършене последователно и искрено без чужда помощ.
Разбира се, тези два сценария загатват само повърхността на сложната междуличностна ситуация, но те илюстрират защо включването на Бог в живота поотделно, както и в брака, на един мъж и една жена, може да доведе до такава разлика. Християнската вяра не е просто сбор от принципи и правила – тя е жива, ежеминутна, връзка с Бога, чрез която ние получаваме насока и сила да живеем живота по начина, по който той е бил създаден да го живеем.
В Библията Бог е категорично ясен относно разрушителната сила на развода, относно нуждата смирено да размислим за нуждите на другия човек и да ги поставим преди нашите собствени, относно това да бъдем честни един с друг, относно избягването на сексуалната безнравственост и много други. Но да ни се каже какво да правим невинаги означава, че искаме да го направим. Неговите насоки често се различават от онова, което ние чувстваме, че искаме да направим (например да кажем на брачния си партньор истината, когато да излъжем ни изглежда много по-полезно в дадения момент). Но отново и отново двойките са разбирали колко мъдър е Бог и колко разумно е да се доверяват и следват Неговия план за изграждане на взаимоотношенията.
Например: Бог все още казва, че бракът трябва да се случи преди сексуалната интимност. И въпреки това, в нашата култура 64% от студентите са съгласни със следното твърдение: „Да живеем заедно като двойка преди брака е добра идея.“5 Много от тези студенти са наблюдавали браковете на техните родители да се разпадат и смятат, че „да опиташ“ взаимоотношението изглежда добра идея.
Но защо Бог поставя брака преди секса? Защото Той иска да изпитаме продължителна, удовлетворяваща интимност. Как двама души могат да се чувстват достатъчно сигурни, за да бъдат напълно уязвими – изискване за дълбока интимност – в среда, в която другият може всеки момент да се отдръпне? Проучванията всъщност показват, че по-голям е броят на разводите при двойки, които живеят заедно преди брака.6 Мъдростта на Бог е безпогрешна, тя винаги е правилна. И винаги Неговите насоки идват от Неговата грижовна, закриляща любов към нас.
Но Бог не просто желае да ни бъде брачен консултант, раздаващ съвети за живота ни. Той иска да Го познаваме, да бъдем във взаимоотношение с Него и да Му се доверяваме. За да можем с вярност да обичаме някого другиго, Той казва, че по-напред ние трябва да изживеем Неговата безусловна, вярна любов към нас.
Подбуден от Своята любов към нас Бог извърши нещо забележително. Ние говорихме как нашият егоизъм ни разделя едни от други, и особено много - от Бога, който е свят и съвършен. Библията казва: „Но вашите беззакония са ви отлъчили от Бога ви, и вашите грехове са скрили лицето Му от вас, та не ще да чува.“7 Никакви усилия, които от наша страна полагаме, нито големият сбор от добри дела не могат да изтрият в Божиите очи нашия грях. Още по-лошо: за греха ни има наказание – смърт. Това означава вечно отделяне от Бога, дори и след земния ни живот. И няма нищо, което ние можем да направим, за да поправим това. Неговите стандарти изискват съвършенство, а ние не ги покриваме. Въпреки това, Божията справедливост върви ръка за ръка с Неговата любов към нас – показана ни чрез решението, което Той осигури.
Исус Христос, който е Бог в човешки образ, дойде, за да заплати наказанието смърт за нашия грях. Исус също така дойде, за да ни научи на Божиите пътища и за да ни даде пълноценен живот. Но основно, както Той каза, Той дойде в човешки образ, за да умре вместо нас. Той изцяло заплати за всичките ни грехове – моите грехове, вашите грехове, греховете на целия свят – когато увисна на кръст (метод за екзекуция в Римската империя), за да можем да бъдем простени. След като за три дни лежа погребан, Исус физически се върна отново към живота. Мнозина свидетели излязоха, за да кажат на света за Него и за живота, който Бог ни предлага.
Не зависи от нас да направим нещо, за да придобием Божието одобрение. Той ни предлага взаимоотношението с Него като безплатен дар. Наш е изборът дали да приемем прошката Му и да встъпим във взаимоотношение с Него. Исус каза: „Аз Съм пътят, истината и животът; никой не идва при Отец, освен чрез Мене.“8 Той иска да дойде в животите ни, но отново – това е индивидуално решение, което ние трябва да вземем. Ако бракът е решение от огромно значение, то това е още по-голямо. Иска ли ви се да имате вечно взаимоотношение с Бога и да Му позволите да повлиява в живота ви? Иска ли ви се да бъдете ръководени от мъдростта Му и да бъдете подкрепяни от силата Му?
Ако желаете това, можете още сега да Го помолите да дойде в живота ви. Така, както една двойка не е женена докато не направи публично посвещението си чрез „Да“, то и взаимоотношението с Бога започва с волево действие. Исус казва: „Ето, стоя на вратата [на твоето сърце] и хлопам. Ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него.“9 Библията казва: „А на онези, които Го приеха, даде право да се нарекат Божии деца.“10
Бихте ли желали да познаете Божията любов към вас и да Го поканите в сърцето си? Това може да е един начин, по който да изразите желанието си пред Него: „Господи Исусе, желая Те в живота си. Искам да ме ръководиш. Прости ми за всичките ми грехове. Благодаря Ти, че плати за греховете ми на кръста. Сега Те моля да дойдеш в живота ми. Благодаря Ти за обещанието Ти, че ще дойдеш в живота ми, ако отворя вратата – което правя сега. Благодаря Ти, че сега мога да започна да Те познавам истински. Амин“
Ако искрено сте се помолили с тези думи, вие сте започнали взаимоотношение с Бога. А какъв ефект ще има това върху проблемите в брака ви? Сега, след като вече знаете защо браковете се провалят, можете да молите Бога за насоки, за мъдрост и за способност да обичате брачния си партньор. Вие можете да имате изпълнен с любов брак. Както всички съпрузи и съпруги, вие ще правите грешки и понякога ще има нужда усърдно да полагате усилия, за да имате страхотен брак. Но ако уповавате на Бог, Той ще ви даде силата и виждането, от което имате нужда, за да обичате партньора си по неегоистичен, прощаващ начин и да имате по-добър, дълготраен брак.
| ► | Току-що помолих Исус да дойде в живота ми (помощна информация)… |
| ► | Може би искам да помоля Исус да дойде в живота ми, моля обяснете ми по-подробно… |
| ► | Имам въпрос… |
Денис Рейни е директор на FamilyLife, подразделение на Campus Crusade for Christ. Той също така е автор на книги и водещ на радио програмата "FamilyLife Today". Той и съпругата му Барбара имат шест деца.
Източници: (1) Кенръл Хамилтън и Пат Уингърт, "Down the Aisle," списание Newsweek, 20 юли 1998, стр. 54. (2) Джон Дж. ДиХулио, Мл. "Deadly Divorce," National Review, 7 април 1997. (3) "Generation 2001: A Survey of the First College Graduating Class of the New Millennium," проведено през 1997-1998 от „Луис Харис и Съдружници“ за животозастрахователната компания „Northwestern Mutual“ , адрс: 720 E. Wisconsin Ave., Milwaukee, WI 53202, стр. 8, 11. (4) ДиХулио, Мл., "Deadly Divorce." (5) Generation 2001: A Survey, стр. 11. (6) Шървърт Х. Фрейзър, Psychotrends (New York: Simon & Schuster, 1994), стр. 106 (7) Исая 59:2 (8) Йоан 14:6 (9) Откровение 3:20 (10) Йоан 1:12
