Безопасно място за изучаване
на въпроси за живота и Бог
Безопасно място за изучаване на въпроси за живота и Бог

Защо да вярвам на Библията?

Историята на Библията е това, което я прави уникална сред другите „свещени текстове“. Научете кой е написал Библията и как тя е подкрепена от археологията и историците.

Историята на Библията – Кой е написал Библията?

Библията е написана в период от 1500 години от 40 автори. За разлика от други религиозни текстове, Библията говори за действителни свидетелски разкази на събития, места, хора и разговори. Историци и археолози многократно са потвърдили автентичността ѝ.

Използвайки личния стил на писане и характера на писателите, Бог ни показва кой е Той и как да Го познаваме.

Има едно основно сведение, което предават всички 40 писатели на Библията: Бог, Който е създал всички нас, желае да имаме връзка с Него. Той ни призовава да Го познаваме и да Му вярваме.

Библията не само ни вдъхновява, тя ни обяснява живота и Бог. Тя не дава отговор на всички въпроси, които бихме могли да имаме, но на достатъчна част от тях. Тя ни показва как да живеем със смисъл и да бъдем милостиви. Как да се отнасяме към другите. Тя ни насърчава да разчитаме на Бога за сила, напътствие и да се радваме на любовта Му към нас. Библията също ни казва как можем да имаме вечен живот.

Много различни доказателства подкрепят историческата точност на Библията, както и твърдението ѝ, че е вдъхновена от Бог. Ето няколко причини, поради които можете да вярвате на Библията.

Археологията потвърждава историческата точност на Библията.

Археолозите непрекъснато са откривали имената на държавни служители, царе, градове и празници, споменати в Библията – дори когато историците не смятали, че такива хора или места съществуват. Например, Евангелието на Йоан ни казва, че Исус излекувал един куц мъж при къпалнята Витесда. Текстът дори описва петте ѝ притвора (пътеки), водещи до нея. Учените не мислели, че къпалнята съществува, докато археолозите не я намерили на 12 метра под земята, цялата с петте ѝ притвора.1

В Библията има огромно количество исторически детайли, така че не всичко, споменато в Библията, е намерено чрез археологията. Въпреки това, нито една археологическа находка не е в противоречие с това, което е записала Библията.2

В контраст на това, новинарският репортер Лий Стробел коментира Книгата на Mормоните: „Археологията многократно не е успяла да потвърди твърденията ѝ за събития, които (предполага се) са се случили много отдавна в Америка. Спомням си, когато изпратих запитване до Института Смитсониън за това дали има доказателства, които да подкрепят твърденията на мормонството, само за да бъда недвусмислено уведомен, че археолозите му смятат, че „няма пряка връзка между археологията на Новия свят и предмета на книгата“. Археолозите никога не са открили градовете, хората, имената или местата от Книгата на Мормоните.3

Много от древните места, споменати от Лука, в книгата Деяния на апостолите в Новия Завет, са идентифицирани чрез археологията. „Като цяло, Лука споменава 32 държави, 54 града и 9 острова без грешка“.4

Археологията също опровергава много необосновани теории за Библията. Пример за това е теория, все още преподавана в някои колежи и днес твърди, че Моисей не би могъл да напише Петокнижието (първите пет книги от Библията), защото писмеността не е съществувала по това време. Тогава археолозите открили Законника на Хамурапи. „Беше изписан с клиновидни знаци и подробно съдържаше законите на Хамураби. Беше ли писан след Моисей? Не! Беше преди Моисей; и не само това, беше преди Авраам (2000 г. пр. Хр.). Предхождаше писанията на Моисей с най-малко три века.“5

Археологията непрестанно потвърждава историческата точност на Библията.

Натиснете тук, за да видите таблица с някои от най-значимите археологически открития, свързани с Библията.

Библията днес е такава, каквато е била написана.

gospelsНякои хора си мислят, че Библията е преведена „толкова много пъти“, че е станала изопачена в различните етапи на превода. Ако преводите са били направени от други преводи, тогава щяха да имат право. Но преводите действително са направени директно от оригиналните гръцки, ивритски и арамейски текстове, въз основа на хиляди древни ръкописи.

Достоверността на Стария Завет е потвърдена от археологическо откритие през 1947 г., когато археолозите открили "Ръкописите от Мъртво море" край днешния Западен бряг в Израел. "Ръкописите от Мъртво море" съдържали текстове от Стария Завет, датиращи 1000 години преди всички ръкописи, намерени досега. При сравнение на ръкописите, които били намерени досега, с тези от 1000 години по-рано, има сходство на 99,5%. Останалите 0,5% разлики са в правописни грешки и в структурата на изреченията, без да променят смисъла им.

А относно Новия Завет - това е най-надеждният древен документ на човечеството.

Всички древни ръкописи са написани на папирус, който не е имал голям срок на годност. Затова хората са разпространявали копия от оригинала, за да се запази посланието и да се разпространи сред хората.

Малко са хората, които се съмняват в произведението на Платон - „Държавата“. То е класика, написана от Платон през ок. 380 г. пр. Хр. Най-ранните копия, които имаме от него датират от 900 г. сл. Хр., което е 1300 години по-късно от времето, когато е написано. Съществуват само седем копия от него.

“Записки за Галската война” на Юлий Цезар са написани през ок. 100-44 пр. Хр. Копията, които имаме днес датират 1000 години след написването им. Имаме 10 копия от тях.

Когато става въпрос за Новия Завет, написан между 50-100 сл. Хр., има повече от 5000 копия. Всички те са написани в рамките на 50-225 години от написването на оригинала. Освен това, когато става въпрос за Писанието, книжниците (монаси) са били педантични в копирането на оригинални ръкописи. Те проверявали и препроверявали текстовете, за да са сигурни, че напълно си съвпадат. Това, което новозаветните писатели първоначално са написали е запазено по-добре от всеки друг древен ръкопис. Можем да бъдем по-сигурни за това, което четем за живота и думите на Исус, отколкото сме сигурни за произведенията на Юлий Цезар, Платон, Аристотел и Омировата Илиада.

Натиснете тук, за да сравните Новия Завет с други древни текстове.

Още причини да вярваме на евангелските свидетелства за Исус.

Четирима от авторите на Новия Завет са написали биография за живота на Исус. Те са наречени четирите Евангелия, първите четири книги на Новия Завет. Когато историците опитват да разберат дали една биография е надеждна, те питат: „колко други източници дават същите сведения за този човек?“

Ето как става това. Представете си, че събирате биографии за президента Джон Кенеди. Можете да намерите много биографии описващи семейството му, президентството му, справянето му с Кубинската криза. Що се отнася до Исус, имаме ли множество биографии, които свидетелстват за сходни факти за живота Му? Да. Ето една извадка от факти за Исус и къде можете да намерите съответния факт, записан във всяко от Евангелията.

  Матей Марко Лука Йоан
Исус е роден от девица 1:18-25 - 1:27, 34 -
Роден е във Витлеем 2:1 - 2:4 -
Живял е в Назарет 2:23 1:9, 24 2:51, 4:16 1:45, 46
Исус е кръстен от Йоан Кръстител 3:1-15 1:4-9 3:1-22 -
Исус е вършел чудеса и лекувал 4:24 и др. 1:34 и др. 4:40 и др. 9:7
Исус е ходел по вода 14:25 6:48 - 6:19
Нахранил е 5 хиляди души
с 5 хляба и 2 риби
14:7 6:38 9:13 6:9
Исус е поучавал обикновените хора 5:1 4:25, 7:28 9:11 18:20
Прекарвал е време със социално нежеланите хора 9:10, 21:31 2:15, 16 5:29, 7:29 8:3
Оспорвал е религиозните водачи 15:7 7:6 12:56 8:1-58
Религиозните водачи направили заговор да Го убият 12:14 3:6 19:47 11:45-57
Те предали Исус на римляните 27:1, 2 15:1 23:1 18:28
Исус е бил бит 27:26 15:15 - 19:1
Исус е бил разпънат на кръст 27:26-50 15:22-37 23:33-46 19:16-30
Исус е бил погребан в гроб 27:57-61 15:43-47 23:50-55 19:38-42
Исус е възкръснал от мъртвите и се
явил на последователите си
28:1-20 16:1-20 24:1-53 20:1-31

Две от евангелските биографии са написани от апостолите Матей и Йоан, мъже, които познавали Исус лично и пътували с Него в продължение на повече от три години. Другите две книги са написани от Марко и Лука, близки сътрудници на апостолите. Тези автори са имали пряк достъп до фактите, които са написали. По това време все още е имало живи свидетели, които са чули думите на Исус, видяли са как лекува хората и върши чудеса.

Затова ранната църква е приела четирите Евангелия, защото те потвърдили това, което вече било познато за живота на Исус.

Всяко от Евангелията се чете като фактологични сведения за всекидневни събития, всяко от своята си гледна точка. Подробностите са уникални за всеки от авторите, но фактите са в съответствие.

Натиснете тук, за да видите пример с едно от Евангелията.

Ето защо Евангелията са написани.

В ранните години след смъртта и възкресението на Исус не е имало явна необходимост от писмени биографии за Исус. Хората, живеещи в района на Йерусалим били свидетели на Исус и били добре запознати с Неговото служение.6

Въпреки това, когато Евангелието се разпространило извън Йерусалим и очевидците вече не били достъпни, тогава е имало нужда от писмени свидетелства, за да научат и останалите за живота и служението на Исус.

Ако искате да научите повече за Исус, тази статия ще ви даде добро обобщение за живота Му: Отвъд сляпата вяра.

Как са били определени книгите на Новия Завет?

Църквата е приела книгите на Новия Завет почти веднага след като са били написани. Писателите са били приятели на Исус или Негови близки последователи - мъже, на които Исус е поверил ръководенето на ранната църква. Писателите на Евангелските текстове Матей и Йоан са били едни от най-близките последователи на Исус. Марко и Лука са придружавали апостолите, което значи, че са могли да чуят свидетелството на апостолите за живота на Исус.

Другите новозаветни писатели също са имали непосредствена връзка с Исус: Яков и Юда са били доведени братя на Исус, които първоначално не вярвали в Него. Петър е един от 12-те апостоли. Павел в началото бил ревностен противник на християнството и член на религиозната управляваща класа, но става ревностен последовател на Исус, убеден, че Исус е възкръснал от мъртвите.

Сведенията в книгите на Новия Завет си съответстват с това, което хиляди очевидци са видели сами.

Когато други книги са били написани стотици години по-късно, не е било трудно за църквата да разбере, че са фалшиви. Например евангелието на Юда е написано от гностическа секта през ок. 130-170 сл. Хр. дълго след смъртта на Юда. Евангелието на Тома, написано през ок. 140 сл. Хр., е друг пример за фалшиво писание, погрешно носещо името на апостола. Тези и други гностически евангелия са в противоречие с познатото учение на Исус и на Стария Завет и често са съдържали многобройни исторически и географски грешки.7

През 367 сл. Хр. Атанасий официално направил списък с 27 новозаветни книги (същия списък, който имаме днес). Скоро след това Йероним Блажени и Августин разпространили същия този списък. Тези списъци обаче не са били необходими за по-голямата част от християните. Като цяло църквата е била признала и използвала същия списък на книги от първи век сл. Хр.

Тъй като църквата е нараствала отвъд гръцко-говорящите земи и е било нужно Писанията да се преведат, отцепнически секти продължавали да се появяват със свои собствени свети книги и тогава е имало нужда да има окончателен списък.

Историците потвърждават това, което Библията казва за Исус.

Имаме не само добре запазени копия на оригиналните ръкописи, също имаме свидетелства от еврейски и римски историци.

Евангелията свидетелстват, че Исус от Назарет е извършил много чудеса, бил е убит от римляните и е възкръснал от мъртвите. Много древни историци потвърждават библейските свидетелства за живота на Исус и Неговите последователи:

Корнелий Тацит (55 - 120 г. сл. Хр.), историк от римско време, е смятан за един от най-точните историци на древния свят.8 Един откъс от Тацит ни казва, че римският император Нерон е „причинил най-изтънчените мъченията на една класа... наречена християни. Христос, от когото се именуват, претърпял прекомерното наказание по време на царуването на Тиберий, в ръцете на един от нашите прокуратори, Понтий Пилат“9

Йосиф Флавий, еврейски историк (38 – 100 г. сл. Хр.), е писал за Исус в произведението си „Юдейски древности“. От Йосиф „научаваме, че Исус е бил мъдър човек, направил изненадващи подвизи, поучавал е много хора, придобил последователи измежду юдеи и гърци, смятан е за Месията, бе обвинен от еврейските водачи, бе осъден да бъде разпънат от Пилат и се смята, че е възкръснал.“10

Светоний, Плиний Млади и Талус също са писали за християнското богослужение и гонение, което е в съответствие с Новия Завет.

Дори еврейският Талмуд, който не е пристрастен към Исус, се съгласява за основните събития от живота Му. От Талмуда „научаваме, че Исус е бил заченат извън брака, събирал е ученици, изказал е богохулни твърдения за Себе Си и е вършел чудеса, но тези чудеса се приписват на магьосничество, а не на Бога.“11

Това е забележителна информация, считайки, че повечето древни историци са се фокусирани върху политическите и военните лидери, а не върху неясни равини от далечни провинции на Римската империя. И все пак древните историци (евреи, гърци и римляни) потвърждават основните събития, които са представени в Новия Завет, въпреки че те сами не са били вярващи.

Има ли значение дали Исус наистина е направил и казал това, което пише в Евангелията?

Да. За да има вярата истинска стойност, тя трябва да се базира на факти. Ето защо. Ако си взимате полет за Лондон, най-вероятно ще имате вяра, че самолетът ще бъде зареден с гориво и е механично изправен, пилотът обучен и няма да има терористи на борда. Само че не вярата ви ще ви отведе до Лондон. Вярата ви е от полза докато се качите на самолета. Но това, което ще ви откара до Лондон е благонадеждността на самолета, пилота и т.н. Може да разчитате на добрия си опит от последните полети, но добрия ви опит не би бил достатъчен, за да ви откара до Лондон. Важен е обектът на вашата вяра – и надежден ли е той?

Дали Новият Завет е вярно, надеждно представяне на Исус? Да. Можем да се доверим на Новия Завет, защото той има огромна фактологична подкрепа. Тази статия покри следните точки: историците са единодушни, археологията е единодушна, четирите евангелски текстове са в съгласие, запазването на копия от текстовете е забележително, има изключителна точност в преводите. Всичко това дава солидна основа да вярваме, че това, което четем днес е това, което истинските автори са написали и преживяли.

Йоан, един от писателите го обобщава добре:
„А Исус извърши пред учениците още много други знамения, които не са вписани в тая книга. А тия са написани за да повярвате, че Исус е Христос, Божият Син, и, като вярвате, да имате живот в Неговото име.“12

 Как да започна връзка с Бог?
 Имам въпрос…

(1) Strobel, Lee. The Case for Christ (Zondervan Publishing House, 1998), p. 132. (2) Известният еврейски археолог, Нелсън Глюк, написал: "Може категорично да се заяви, че никое археологическо откритие никога не е противоречало с библейска препратка." цитиран от Джош Макдауъл. (3) Strobel, p. 143-144. (4) Geisler, Norman L. Baker Encyclopedia of Christian Apologetics (Grand Rapids: Baker, 1998). (5) McDowell, Josh. Evidence That Demands a Verdict (1972), p. 19. (6) виж Деяния на апостолите 2:22, 3:13, 4:13, 5:30, 5:42, 6:14 и др. (7) Bruce, F.F. The Books and the Parchments: How We Got Our English Bible (Fleming H. Revell Co., 1950), p. 113. (8) McDowell, Josh. The New Evidence that Demands a Verdict (Thomas Nelson Publishers, 1999), p. 55. (9) Tacitus, A. 15.44. (10) Wilkins, Michael J. & Moreland, J.P. Jesus Under Fire (Zondervan Publishing House, 1995), p. 40. (11) Пак там (12) Йоан 20:30,31

СПОДЕЛИ С ДРУГ:  

TOP