Как един атеист е намерил Бог

Лично свидетелство на атеистка, убедена в несъществуването на Бог и фактите, отвели я до него.

от Мерилин Адамсън

Религиозните хора се дразнеха от въпроса ми: „Откъде знаеш, че Бог съществува?“

Вероятно се чудеха защо питам. Или може би нямаха представа как да отговорят. Повечето от отговорите им бяха: „Ами, просто знаеш“.

Не се опитвах да създавам проблеми. Но не мислех, че „просто знам“. И се надявах някой да знае!

След месеци на подобни разговори започнах да си мисля: „Ето, има хора, които казват, че вярват в Бог, но никой не знае защо!“ Това бе като да научиш истината за Дядо Коледа. Изглеждаше очевидно, че Бог е бил напълно измислен. Може би на някои хора им е трябвало да вярват в Бог, но определено няма доказателства за него. Няма обективни доказателства. Така стигнах до най-очевидното заключение... Бог всъщност не съществува.

Дълги години живях с това вярване, без да очаквам да се промени. Но тогава срещнах жена, която ме накара да се заинтересувам от възможността за Бог. Тя беше грижовна, мила и много умна. Притесняваше ме, че някой толкова интелигентен може да вярва в Бог.

Тя говореше за Бог сякаш беше най-близкият ѝ приятел. Беше убедена, че той дълбоко я обича. Познавах добре живота ѝ. Каквито и грижи да имаше, предаваше ги на Бог, като му се доверяваше, че ще намери изход и ще се погрижи за нея. Тя съвсем искрено ми казваше, че просто се моли Бог да откликне на нуждите ѝ. Повече от година виждах неща, които изглежда бяха отговор на молитвите ѝ. Наблюдавах живота ѝ през безброй обстоятелства и вярата ѝ в Бога беше непоклатима.

От една страна исках да вярвам в Бог, защото се възхищавах на живота ѝ и любовта ѝ към другите. Но не можех да повярвам в нещо, което е против моя интелект, против моите преценки и действия. Бог не съществува. Той е една добра идея, но това е всичко. Да искаш нещо да бъде истина, не го прави истина.

През това време развих собствена лично изградена философия.

Опитах нещо, което не съм сигурна, че много хора правят. През няколко седмици изучавах разбирането за живота на определен философ... Ницше, Хюм, Достоевски, Сартр, Платон и т.н., а след това се опитвах да го приложа към собствения си живот. Търсех перфектната работеща философия за живота. Но отново и отново откривах, че или техните философии са недостатъчни, или са твърде непрактични. Обаче продължих да търся.

Предизвиквах моята приятелка с всеки въпрос, който ми идваше наум относно Бога. Понякога вечер стоях до късно, за да си записвам въпроси. Това продължи повече от година. Един ден тя ми подари книга¹, която ясно отговаряше на въпроси като: „Има ли Бог?“, „Бог ли е Исус?“, „Мога ли да вярвам на Библията?“. Книгата представяше факти, а не коментари от типа „Просто трябва да повярваш“.

Открих някои доказателства за Бог, които бяха доста логични. Частите, които за мен бяха особено убедителни, бяха химическите свойства на водата и положението на Земята спрямо слънцето. Те бяха твърде съвършено проектирани, твърде съвършено наместени. Вярата ми в „нищо отвъд всичко“ изглеждаше по-слаба от възможността за Бог. Имах все по-малко причини да вярвам, че няма нищо и повече причини да заключа, че Бог може и да съществува.

Тогава се сблъсках със ситуация, която напълно оспори философията за живота, която имах до този момент. Това, в което вярвах, се оказва напълно недостатъчно. Бях шокирана да разбера, че съм напълно неспособна да открия подход към живота, който да бъде безрезервно надежден. Ситуацията обаче се разреши от само себе си и аз продължих напред. Имам доста твърд характер. През целия си живот никога не съм се чувствала „в нужда“. Без продължителни кризи. Без големи пропуски или трудности. И със сигурност без нещо, за което да се чувствам виновна.

Но концепцията за Бог беше нещо, което не можех да премахна от ума си... Там ли е? Съществува ли? Може би го има…

Една вечер отново разговарях с моята приятелка и тя знаеше, че имам цялата информация, от която се нуждая. Знаеше също, че вече бях изчерпала всички възможни въпроси, които можех да ѝ задам. И въпреки това, аз все още се опитвах да споря. Тогава, съвсем неочаквано, моята приятелка се обърна към мен и каза: „Знаеш ли, аз не мога да взема това решение вместо теб, а и Бог няма да чака вечно.“

Веднага разбрах, че е права. „Играех си“ с много важно решение. Прибрах се вкъщи и реших, че ще взема решение. Щях или да помоля Бог да влезе в живота ми, или да приключа с тази тема завинаги и никога повече да не обмислям възможността за съществуването му. Бях уморена да се боря с това решение. Бях уморена да мисля за това.

И така, през следващите три - четири часа разгледах всичко, което бях чела и наблюдавала. Прецених всичко.

Стигнах до заключението, че доказателствата за Бог са толкова силни, че има повече смисъл да вярвам в него, отколкото да вярвам, че го няма. След това трябваше да действам според това заключение.

Знаех, че да вярвам само интелектуално, че Бог съществува, е твърде лекомислено. Би било като да вярвам, че... самолетите съществуват. Вярата в самолета не значи нищо. Ако обаче трябва да стигнеш до някъде и самолетът е начинът, тогава трябва да решиш да действаш и де факто да се качиш на самолета.

Трябваше да взема решението да говоря с Бога. Трябваше да го помоля да влезе в живота ми.

И след няколко часа на размисъл казах на Бог: „Добре, ти печелиш. Моля те да влезеш в живота ми и можеш да правиш с него каквото поискаш.“ (Струваше ми се разумно, че щом Бог съществува, той има всяко право да влияе на, и да ръководи живота ми, както той поиска).

Отидох да си легна, а на следващата сутрин се чудех дали Бог е все още с мен. И честно казано „усещах“, че е. Едно нещо знаех със сигурност. Имах огромното желание да опозная този Бог, в когото сега вярвах.

Исках да чета Библията. Когато четях, изглежда Бог ми разкриваше кой е той и как гледа на тази връзка с него. Беше невероятно. Това, което наистина ме изненада, е колко често говори за любовта си. Не го очаквах. В съзнанието си аз просто признавах съществуването на Бог. Не очаквах нищо от него, но докато четях Библията, той избра да ми изяви любовта си. Това беше изненада.

Обаче скептичната ми природа продължаваше да „излиза наяве“. През първите няколко месеца, или година, все се питах: „Наистина ли вярвам в Бог? И защо вярвам?“ И системно разглеждах пет обективни причини, поради които вярвах, че Бог съществува, така че моята „вяра“ в него да не почива на чувства, а на факти и доводи.

Това е като основата на една сграда. Фактите и доводите поддържат моята вяра - както, когато някой който пресича моста „Голдън Гейт“. Той може да чувства каквото си поиска спрямо моста. Но това, което му позволява да стигне безопасно до другия край е конструкцията – проектирането и материалите - на самия мост. По същия начин обективната реалност на Бог - логическите, историческите и научните причини да вярваме в неговото съществуване - са важни за мен. Има хора, които изглежда не се нуждаят от това. Но аз мразя да ме правят на глупак и не искам да се самозаблуждавам. Основополагащите причини за съществуването на Бог са важни за мен.

Моето преживяване, част 2 - Още доказателства за Бог

След като вече съм християнка от няколко години, защо сега вярвам в Бог? Какви причини имам, че да продължавам да вярвам в него?

Не съм сигурна, че ще повярвате на някое от тези неща. Но ще се опитам да оставя това настрана и да бъда откровена с вас. В началото въпросите ми бяха за съществуването на Бог. След като започнах връзка с него, видях допълнителни доказателства, че той е истински. Като например…

1. Когато имам въпроси, притеснения или нужда да разбера даден проблем, Бог ми говори чрез Библията. Това, което ми показва, винаги е идеално пригодено за моя въпрос и е по-добър, задоволителен отговор, отколкото съм очаквала. Ето пример:

Един ден графикът ми - крайни срокове и задължения - ме притискаше „около врата“. Познато ли ви е това усещане, когато сте толкова затрупани с работа, че не знаете с какво да започнете?

Затова извадих лист хартия и химикал и помолих Бог: „Просто ми кажи какво искаш от мен и ще го направя“. Бях напълно готова да поема пълна отговорност и всъщност исках той да ми посочи приоритетите, да ми каже как да подходя към тях, и щях да го послушам.

Тогава отворих Библията и попаднах на мястото, където Исус разговаря с един сляп човек и го пита: „Какво искаш да направя за теб?“

Прочетох го отново. Исус пита: „Какво искаш да направя за теб?“. Твърде изумена, взех химикала и започнах да пиша съвсем друг списък... за Бог. Открих, нещо характерно за Бога - напомня ни, че е там, че е загрижен и способен.

Избрах този пример, защото е кратък. Но мога да спомена стотици други, в които съм молила Бога за нещо и той съвършено и напълно ми е отговарял. Това навярно е характеристиката на Бога, която най-много харесвам и ценя – че е готов да отговори на моите въпроси.

Не съм научила това от други християни. Това е начинът, по който работи връзката ми с Бог. Задавам въпрос с отношение, в което искам да му дам правото да ми отговори както пожелае... да поправи моето мислене, да посочи област в живота ми, която е неправилна, да ми покаже за какво не му се доверявам... всичко. И той винаги милостиво ми отговаря.

2. Също така, когато имам нужда от насока за някое решение, той я дава. Вярвам, че Бог го е грижа за решенията, които вземаме. Вярвам, че има план за живота ни, че се грижи за това за кого ще се омъжа, какво работя и други по-малко значими решения. Не вярвам, че го интересува каква паста за зъби си купувам или многото други тривиални решения. Но решенията, които засягат живота ми и нещата, които той иска да постигне с него... мисля, че го е грижа.

Кога Бог ми е давал ясни напътствия?

Веднъж трябваше да взема решение за пътуване до Близкия изток. Съществуваше голям риск и бях готова да отида, само ако Бог искаше да отида. За мен беше важно да знам какво той иска.

Два различни пъти молих Бог относно работа. И в двата случая неговото напътствие беше толкова ясно, че всеки, който би го видял, би заключил същото. Нека ви дам един малък пример.

По време на последната ми година в колежа реших да започна работа, веднага след дипломирането си, в християнска организация, което изискваше да се преместя в Калифорния.

Беше по време на Рождествената ваканция и бях на гости при родителите си. Една вечер бях сама и си преглеждах дългия списък с приятелки. Чудех се коя бих могла да убедя да се премести заедно с мен в Калифорния, за да ми бъде съквартирантка. Едно момиче, на име Кристи, ми дойде наум – тя вече беше завършила и се беше установила на работа в Айова. Мислех си, че тя ще бъде перфектната съквартирантка, но не бях говорила с нея от няколко месеца. Само 30 минути по-късно, докато бях в дома на родителите си, Кристи ми звънна по телефона.

Първото ѝ изречение беше: „Чух, че започваш работа в тази християнска организация“. Изумих се, защото бях казала само на една приятелка от Охайо.

Следващите ѝ думи бяха: „Добре, имам тенджери, тигани и чинии“. Казах ѝ: „КАКВО?!“ Тя се местеше в същия град в Калифорния и се обаждаше да разбере дали мога да ѝ бъда съквартирантка.

И така, виждате какво имам предвид.

Може да се питате какво му е толкова „специалното“ на това да имам нужда от помощта на Бог за това решение? Знаех, че родителите ми ще се противопоставят напълно на тази работа. Мислех си, че може да ми коства връзката с тях. Затова не беше леко решение. Помолих Бог да ме води към това, което иска. И той го направи. Имаше около десет други събития, свързани с тази работа, също толкова ясни.

Други причини защо все още вярвам в Бог...

3. От гледна точка на въпросите за живота - защо сме тук, какъв е смисълът, какво е важно в живота, какво да ценим или към какво да се стремим - Бог има по-добри отговори от всичко, което някога съм чела. Проучих няколко философии, религии и подходи към живота. Това, което чета в Библията и това, което е Божията гледна точка - всички парчета от пъзела се подреждат по местста си.

Все още има много неща, които чета в Библията, а след това си казвам: „Това не го разбирам“. Затова не казвам, че напълно разбирам всичко в Библията. Вместо това казвам, че животът има смисъл само от гледната точка на това, което Бог е разкрил. Библията е като да четеш ръководство за живота на земята, но с разликата, че не сме оставени „просто“ да го следваме. Изобретателят му ни обяснява как работи всичко и след това ни предлага сам той лично да ни упътва в следването му ден след ден.

4. Близостта с Бог е по-добра от близостта с който и да е човек. Казвам го като омъжена жена с две деца и куп много близки приятели. Неговата любов е съвършена. Той е невероятно милостив. Той ме приема такава, каквато съм в конкретния момент, и, както вече споменах, ми говори. Той се намесва с действия, които ме оставят изумена като наблюдател. Той не е вероизповедание или доктрина. Виждам го как действа в живота ми.

5. Той прави повече с живота ми, отколкото аз сама бих направила. Не казвам това с чувство за малоценност или липса на самоувереност. Казвам го от гледна точка на постижения, които далеч надхвърлят онова, което някога съм мислела. Той предлага идеи, насоки, решения, мъдрост и мотиви, много по-добри от онези, които сама бих намерила.

Има и още, но мисля, че това ви дава достатъчно. Не съм сигурна, че всичко това може да ви звучи вярно, но бях толкова честна, колкото мога.

Ако искате да прочетете някои от доказателствата, които ме придвижиха от атеизъм към вяра в Бога, моля разгледайте тези две статии:
      Има ли Бог?
      Отвъд сляпа вяра

И ако искате да разберете как един човек може да достигне до вяра в Бог, ще ви поканя да се абонирате за серия от 7 имейла, която се нарича „Духовно приключение“. В нея разглеждам причините, съмненията, легитимните доказателства за и против съществуването на Бог. Можете да се отпишете по всяко време. Натиснете тук, за да се абонирате.

►	Как мога да познавам Бог?
►	Имам въпрос…

Източници: (1) Paul E. Little, Know Why You Believe, IVP Books