Безопасно място за изучаване
на въпроси за живота и Бог
Безопасно място за изучаване на въпроси за живота и Бог

Как един атеист е намерил Бог

Лично свидетелство от атеистка, която е била убедена, че няма Бог и фактите, които са я отвели до Бог.

от Мерилин Адамсън

Религиозните хора изглеждаха подразнени от въпроса ми: „Откъде знаеш, че Бог съществува?“

Може би се чудеха защо питам. Или може би нямаха представа какво да отговорят. Повечето от отговорите им бяха: „ами, просто знаеш“.

Не исках да прозвуча грубо. Но със сигурност не мислех, че „просто знам“. Надявах се някой да знае!

Месеци по-късно си мислех: „ето хората, които казват, че вярват в Бог, но никой не знае защо!“ Това бе като да научиш истината за Дядо Коледа. Очевидно е, че Бог е бил напълно измислен. Може би на някои хора им е трябвало да вярват в Бог, но очевидно нямаше доказателства за Него. Без обективни доказателства. Дойдох до най-очевидното заключение... Бог всъщност не съществува.

Живях с това вярване с години, без да очаквам да се промени. Но тогава срещнах някого, който ме накара да се заинтересувам от възможността за Бог. Тя беше грижовна, мила и много умна. Притесняваше ме, че някой толкова интелигентен може да повярва в Бог.

Тя говореше за Бог сякаш беше най-близкия ѝ приятел. Беше убедена, че Бог дълбоко я обича. Познавах добре живота ѝ. Каквито и грижи да имаше, предаваше ги на Бог, като Му се доверяваше, че Той ще намери начин и ще се погрижи за нея. Тя ми казваше, съвсем искрено, че просто се моли Бог да реагира на нейните грижи. Повече от година виждах редовно нещата, които изглежда бяха отговор на молитвите ѝ. Следях живота ѝ през безброй обстоятелства и вярата ѝ в Бога беше непоклатима.

От една страна исках да вярвам в Бог, защото се възхищавах на живота ѝ и любовта ѝ към другите. Но не можех да повярвам в нещо, което е против моя интелект, против моята по-добра преценка. Бог не съществува. Хубава идея, но е само това. Да искаш нещо да бъде истина, не го прави истина.

През това време развивах моя, лично изградена философия.

Опитах нещо, което не съм сигурна, че много хора правят. През няколко седмици изучавах разбирането за живота на определен философ... Ницше, Хюм, Достоевски, Сартр, Платон и т.н., и след това се опитвах да го приложа към собствения си живот. Търсех перфектната, работеща философия за живота. Разбирах отново и отново, че или техните философии не са достатъчни, или са твърде непрактични. Но продължих да търся.

Предизвиквах моята приятелка с всеки въпрос за Бог, който ми идваше на ум. Понякога стоях и пишех въпроси късно вечерта. Това продължи повече от година. Един ден тя ми подаде книга1, която ясно отговаряше на въпроси като: Има ли Бог, Исус Бог ли е, мога ли да вярвам на Библията? Книгата представяше фактите. Без коментари като „просто трябва да повярваш“.

Открих някои доказателства за Бог, които бяха доста логични. Частите, които за мен бяха особено убедителни, бяха химическите свойства на водата и разстоянието на Земята до слънцето. Те бяха твърде съвършено проектирани, твърде съвършено наместени. Вярата ми в „нищо отвъд всичко“ изглеждаше по-слаба от възможността за Бог. Имах по-малко причини да смятам, че няма нищо и повече причини да заключа, че има Бог.

Тогава срещнах ситуация, която напълно оспори сегашната ми философия за живота. Това, в което вярвах, се оказва напълно недостатъчно. Бях шокирана да разбера, че ме предаде подход към живота, който бе напълно надежден. Ситуацията обаче се реши от само себе си и аз продължих напред. Имам доста твърд характер. През целия си живот никога не съм се чувствала в нужда. Без продължителна криза. Без големи пропуски или трудности. И със сигурност нищо, за което да се чувствах виновна.

Но концепцията за Бог беше нещо, което не можех да премахна от ума си... дали Той е там? Дали съществува? Може би има Бог…

Една вечер разговарях отново с моята приятелка и тя знаеше, че имам цялата информация, от която се нуждая. Тя знаеше, че свърших с въпросите, които да питам. И все пак все още се опитвах да споря. В един ясен, внезапен момент, моята приятелка се обърна към мен и каза: „Знаеш ли, не мога да взема това решение за теб, а и Бог няма да чака завинаги“.

И веднага разбрах, че е права. Играех си с много важно решение. Прибрах се вкъщи и реших, че ще реша. Или щях да помоля Бог да влезе в живота ми, или щях да приключа с тази тема завинаги и никога повече няма отново да обмислям възможността на Бог. Бях уморена да се боря с това решение. Бях уморена да мисля за това.

През следващите три - четири часа разгледах всичко, което бях чела и разгледала. Прецених всичко.

Стигнах до извода, че доказателствата за Бог са толкова силни, че има повече смисъл да вярвам в Него, отколкото да вярвам, че Го няма. След това трябваше да направя нещо според това заключение.

Знаех, че само интелектуално да вярвам, че Бог съществува, е твърде лекомислено. Би било като да вярвам, че... самолетите съществуват. Вярата в самолета не е нищо. Ако обаче трябва да стигнеш до някъде и самолетът е начинът, тогава трябва да решиш дали да направиш нещо и всъщност да се качиш на самолета.

Трябваше да взема решението да говоря с Бога. Трябваше да Го помоля да влезе в живота ми.

След няколко часа казах на Бог: „Добре, Ти печелиш. Моля Те да влезеш в живота ми и можеш да правиш с него каквото поискаш." (Струваше ми се разумно, че щом Бог съществува, Той има всяко право да влияе и да ръководи живота ми, както Той поиска).

Отидох да си легна и на следващата сутрин се чудех дали Бог все още е там. И честно казано „усещах“, че е. Едно нещо знаех със сигурност. Имах огромното желание да опозная този Бог, в когото сега вярвах.

Исках да чета Библията. Когато четях, изглежда Бог ми показваше кой е той и как гледа на тази връзка с Него. Беше невероятно. Това, което наистина ме изненада, е колко често Той говори за любовта Си. Не го очаквах. В съзнанието си, аз просто признавах съществуването на Бог. Нямах никакви очаквания за Него, но докато четях Библията, Той избра да предаде любовта Си на мен. Това беше изненада.

Но скептичността ми все още си беше там. През първите няколко месеца или първата година, си задавах въпроса: „наистина ли вярвам в Бог? И защо вярвам?“ И периодично методически разглеждах пет обективни причини, поради които вярвах, че Бог съществува. Така че моята "вяра" в Бог да не почива на чувства, а на факти и причини.

За мен, това е като основата на една сграда. Фактите и причините поддържат моята вяра. Като някой, който пресича моста „Голдън Гейт“. Той може да чувства каквото си поиска спрямо моста. Но това, което позволява той безопасно да стигне до другия край са конструкцията/проектирането/материалите на самия мост. По същия начин обективната реалност на Бог - логическите, историческите и научните причини да вярваме в Неговото съществуване, са важни за мен. Има хора, които изглежда не се нуждаят от това. Но аз мразя да ме правят на глупак и не искам да се самозаблуждавам. Основополагащите причини за съществуването на Бог са важни за мен.

Моето преживяване, част 2 - Още доказателства за Бог

След като вече съм християнка от няколко години, защо сега вярвам в Бог? Какви причини имам, за да продължа да вярвам в Него?

Не съм сигурна, че ще повярвате на някое от тези неща. Но ще се опитам да оставя това настрана и да бъда откровена с вас. Преди това въпросите ми бяха за съществуването на Бог. След като започнах връзка с Бог, видях допълнителни доказателства, че Бог е истински. Като например…

1. Когато имам въпроси, притеснения или бих искала да разбера нещо, Бог ми говори чрез Библията. Това, което Той ми показва, винаги е идеално пригодено за моя въпрос и е по-добър, задоволителен отговор, отколкото съм очаквала. Ето пример.

Един ден моят график, крайни срокове и задължения ме притискаха около врата. Познато ли ви е това усещане, когато сте толкова затрупани с работа, че не знаете с какво да започнете?

Затова извадих парче хартия и химикалка и помолих Бог: "Просто ми кажи какво искаш от мен и ще го направя". Бях напълно готова да поема 100% отговорност и всъщност исках Бог да ми посочи приоритетите, да ми каже как да се справя с всичко това и бих го послушала.

Тогава отворих Библията и веднага прочетох мястото, където Исус говори с човек, който е бил сляп. Исус го питаше: „какво искаш да направя за теб?“

Прочетох го отново. Исус попита: „какво искаш да направя за теб?“. По-скоро изумена, взех писалката си и започнах да пиша съвсем друг списък за Бог. Това, което открих, е характера на Бог. Напомняйки ни, че Той е там, че се грижи и е способен.

Избрах този пример, защото е кратък. Но мога да цитирам стотици примери, в които съм помолила Бог за нещо и Той съвършено и напълно ми е отговорил. Това вероятно е част от характера на Бог, която най-много харесвам и ценя – че Той е готов да отговори на моите въпроси.

Не съм научила това от други християни. Това е начинът, по който работи връзката ми с Бог. Задавам въпрос, като Му давам свобода да ми отговори както поиска... да поправи моето мислене, да ми посочи област в моя живот, която не е правилна, да ми покаже в какво не Му се доверявам и каквото и да е друго. И Той винаги милостиво ми отговаря.

2. По същия начин, когато имам нужда от насока за някое решение, Той го дава. Вярвам, че Бог го е грижа за решенията, които взимаме. Вярвам, че има план за живота ни, че се грижи за това за кого ще се омъжа, какво работя и други по-малко значими решения. Не вярвам, че го интересува каква паста за зъби си купувам или многото други обикновени решения. Но решенията, които засягат живота ми и нещата, които Той иска да постигне с живота ми... мисля, че Го е грижа.

Кога Бог ми е дал ясни напътствия?

Веднъж трябваше да взема решение за пътуване до Близкия изток. Имаше риск и бях готова да отида само ако Бог искаше да отида. За мен беше важно да знам какво иска.

Два различни пъти помолих Бог относно работа. И в двата случая Неговото напътствие беше толкова ясно, че всеки, които би го видял би заключил същото. Нека ви дам един малък пример.

По време на последната ми година в колежа, реших да започна работа в християнска организация след дипломирането си, което би изисквало да се преместя в Калифорния.

Беше по време на Коледните почивни дни и посетих родителите си. Една вечер бях сама и си мислех за дълъг списък от приятели. Чудех се кой бих могла да поканя да се премести в Калифорния заедно с мен, за да ми бъде съквартирант. Едно момиче, на име Кристи, ми дойде на ум, която вече беше завършила и се установила на работа в Айова. Мислех си, че тя ще бъде перфектната съквартирантка, но не бях говорила с нея от няколко месеца. Само 30 минути по-късно, докато бях в дома на родителите си, Кристи ми звънна по телефона.

Първото ѝ изречение беше: „Чух, че започваш работа в тази християнска организация“. Изумих се, защото бях казала само на един приятел в Охайо.

Следващите ѝ думи бяха: „Добре, имам тенджери, тигани и чинии“. Казах ѝ: „КАКВО?!“ Тя се местеше в същия град в Калифорния и се обаждаше, за да види дали мога да ѝ бъда съквартирант.

Добре, виждате какво имам предвид.

Може да се питате, защо е толкова голяма работа, че дори да имам нужда от помощта на Бог за това решение? Знаех, че родителите ми ще се противопоставят напълно на тази работа. Мислех си, че може да ми коства връзката с родителите ми. Затова не беше леко решение. Помолих Бог да ме води към това, което иска. И Той го направи. Имаше около десет други събития, свързани с тази работа, също толкова ясни.

Други причини все още да вярвам в Бог...

3. От гледна точка на въпросите за живота - защо сме тук, какъв е смисълът, какво е важно в живота, какво да ценим или към какво да се стремим - Бог има по-добри отговори от всичко, което някога съм чела. Проучих няколко философии и религии и подходи към живота. Това, което чета в Библията и това, което виждам от Божията гледна точка, всички парчета от пъзела си пасват.

Все още има много неща, които чета в Библията и след това си казвам: „Това не го разбирам“. Така че не искам да кажа, че напълно разбирам всичко в Библията. Вместо това казвам, че животът има смисъл само от гледната точка на това, което Бог е разкрил. Библията е като да четеш ръководство за живота на земята, но не сме оставени само да го следваме. Създателят му ни обяснява как всичко работи и след това ни предлага Той сам лично да ни насочва с него всеки ден.

4. Близостта с Бог е по-добра от близостта с всяко човешко същество. Казвам го като омъжена, с две деца и куп много близки приятели. Неговата любов е съвършена. Той е невероятно милостив. Той ме води там, накъдето трябва да вървя и говори с мен. Той се намесва с действия, които ме оставят изумена като наблюдател. Той не е вероизповедание или доктрина. Виждам го как работи в живота ми.

5. Той прави повече с живота ми, отколкото аз бих направила сама. Не казвам това с чувство за малоценност или липса на самоувереност. Казвам го от гледна точка на постижения, които далеч надхвърлят това, което някога съм мислела. Той предлага идеи, насоки, решения, мъдрост и по-добри мотиви, отколкото сама бих могла да намеря.

Има и още, но мисля, че това ви дава достатъчно. Не съм сигурна, че всичко това може да ви звучи вярно, но бях толкова честна, колкото мога.

Ако искате да прочетете някои от доказателствата, които ме направиха от атеист до вярваща в Бог, моля разгледайте тези две статии:
      Има ли Бог?
      Отвъд сляпата вяра

 Как да започна връзка с Бог?
 Имам въпрос…

(1) Paul E. Little, Know Why You Believe, IVP Books

СПОДЕЛИ С ДРУГ:  

TOP