×
търсене ТЪРСЕНЕ
За живота, търсенето
 на смисъла и вярата…
Въпроси за живота

Защо има страдание?

Ако има Бог и Той е добър, защо има страдание?

Facebook Messenger Share Viber Share Facebook Share Share by Email More PDF

Как си обясняваме онова, което виждаме в този свят? Терористични атаки, секс робство, расизъм, световен глад?

Подсъзнателно доста често си задаваме въпроси като тези. Но съзнателно много рядко го правим. Толкова сме заети да живеем живота си, че рядко се спираме да се замислим ЗАЩО?

И тогава се случва нещо, за да ни разбуди. Родителите ни се развеждат. Момичето, което живее по-надолу по улицата, бива отвлечено. Роднина се разболява от рак. И това ни разбужда за кратко. Но тогава често потъваме в отрицание. Или поне докато не се случи нова трагедия или друга нелепост. Тогава вече се замисляме: „Тук нещо не е наред. Нещо определено не е наред. Животът не би трябвало да е такъв!“

Така че, ЗАЩО се случват лоши неща?

ЗАЩО този свят не е едно по-добро място?

В Библията намираме отговор на въпроса „Защо?“ Но той не е отговорът, който повечето хора желаят да чуят: светът е такъв, какъвто е, защото в известен смисъл, такъв сме го поискали.

Звучи ви странно?

Какво или кой може да направи света по-различен от това, което е? Какво или кой може да гарантира, че в живота няма да има болка за никого, през цялото време?

Бог може. Бог може да го направи. Но не го прави. Или поне не сега. И в резултат на това ние сме му ядосани. И си казваме: „Бог не може да е всемогъщ и любящ. Ако беше, светът нямаше да е такъв, какъвто е!“

Казваме това с надеждата, че все пак Бог ще промени становището си по въпроса. Надеждата ни е, че ако му вменим чувство на вина, ще го накараме да промени начина, по който върши нещата.

Но изглежда, че той не се разубеждава. ЗАЩО не го прави?

Бог не се разубеждава – не променя нещата точно сега – понеже ни дава това, което сме си поискали: свят, в който се отнасяме с него сякаш не съществува и не ни е нужен.

Помните ли историята за Адам и Ева? Те ядат от „забранения плод“. Този плод е разбирането, че те могат да пренебрегнат онова, което Бог им казва и дава, и да приложат нов план за живот, отделен от Бога. Понеже Адам и Ева някак си се надяват, че могат да станат като Бога, без Бога.

Те се опияняват от идеята, че съществува нещо много по-ценно от самия Бог, нещо много по-ценно от това да имат лично взаимоотношение с Бога. И тази световна система – с всичките й недостатъци – се случва в резултат на избора, който те правят.

Тяхната история е историята на всички нас, не е ли така? Кой не е казвал – ако не на глас, то поне в сърцето си - „Боже, мисля, че мога да се справя без теб. Това ще си го направя сам. Все пак, благодаря за предложението.“

Всички сме се опитвали да се справим с живота си без Бог.

Защо го правим? Може би защото всички сме повярвали на идеята, че има нещо по-ценно, по-важно от Бог. За различните хора са различни неща, но мисленето е едно и също: „Бог не е най-важното нещо в живота. Всъщност, ще се справя и без него.“

Как Бог отговаря на всичко това?

Позволява го. Мнозина преживяват болезнените резултати от техните собствени избори, или от изборите на другите – които са противоположни на Божиите пътища... убийства, сексуално малтретиране, алчност, лъжи/измами, злословие, отвличане и т.н.

Всички тези неща могат да бъдат обяснени от хора, които са отказали да дадат достъп на Бога да влияе в живота им. Те си живеят живота, както им се струва за добре, и те и останалите хора страдат.

Как Бог гледа на всичко това?

Той не самодоволничи. В действителност, с основание може да се види, че Бог пристъпва към нас със състрадание, надявайки се да се обърнем към него, за да ни даде истински живот.

Исус казва: „Елате при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя“1. Но не всички желаят да отидат при него. Исус говори за това, когато казва: „Йерусалиме, Йерусалиме, ти, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените до тебе, колко пъти съм искал да събера твоите чеда, както кокошката прибира пилетата си под крилата си, но не искахте!“2

Исус се връща към темата за нашите взаимоотношения с него: „Аз съм светлината на света; който Ме следва няма да ходи в тъмнината, но ще има светлината на живота.“3

Но какво ще кажете, когато животът е несправедлив?

Kогато онези ужасни обстоятелства, причинени не от нас самите, но от някого другиго, връхлитат живота ни? Когато се чувстваме като жертви ще ни е от полза да осъзнаем, че самият Бог претърпя ужасяващо отношение от другите. Бог напълно разбира как се чувстваме.

Няма нищо по-болезнено в живота от онова, което Исус претърпява за наша сметка, когато е изоставен от приятелите си, подигран от онези, които нямаше да повярват в него, бит и измъчван преди да бъде разпънат, а след това прикован на кръст по срамен публичен начин преди да издъхне от бавно задушаване.

Той ни създаде и все пак позволява на човечеството да направи това, за да изпълни Писанията и да ни освободи от греха ни. Това не е изненада за Исус. Той е наясно със случващото се, предузнавайки всички подробности, цялата болка, цялото унижение.

„И когато Исус отиваше в Йерусалим, взе само дванадесетте ученици и по пътя им каза: „Ето, изкачваме се към Йерусалим и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и книжниците; и те ще Го осъдят на смърт и ще го предадат на езичниците, за да Му се подиграват, да Го бият и да Го разпънат; и на третия ден ще бъде възкресен.“4

Представете си да знаехте, че нещо толкова ужасно предстои да ви се случи. Исус разбира емоционалното и психологическото терзание. В нощта, в която Исус знае, че ще го арестуват, той отива да се моли, но взема и няколко приятели със себе си.

„И като взе със Себе Си Петър и двамата Заведееви синове, започна да скърби и да тъгува. Тогава им каза: „Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тук и бдете [бъдете будни] заедно с Мен. И като отиде малко по-напред, падна на лицето Си и се молеше, като казваше: „Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш.“5

Макар Исус да споделя с тримата си приятели, те не могат да разберат дълбочината на неговото страдание и когато се връща от молитвата ги намира заспали. Исус знае какво е да преминаваш през болка и изключителна скръб сам самичък.

Ето как Йоан обобщено го описва в своето Евангелие: „Той беше в света; и светът чрез Него стана; но светът не Го позна. При Своите Си дойде, но Своите Му не Го приеха. А на онези, които Го приеха, даде право да станат Божии чеда“6. „Понеже Бог не е пратил Сина Си на света, за да осъди света, но за да бъде светът спасен чрез Него. Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот.“7

Няма съмнение, че в света съществува болка и прекомерно страдание.

Част от това се обяснява с егоистичните, омразни действия от страна на другите. Друга част няма обяснение в този живот. Но Бог ни предлага себе си. Бог ни дава знанието, че и той също е преминал през страдание и че е наясно с нашата болка и нужди. Исус казва на учениците си: „Мир ви оставям. Моя мир ви давам. Да не се смущава сърцето ви, нито да се бои“8.

Съществуват предостатъчно причини да се страхуваме и да се смущаваме, но Бог ни дава своя мир, който е по-голям от проблемите, които ни се изпречват. В края на краищата, той е Бог - Tворецът. Този, който винаги е съществувал. Този, който създава вселената с едно замахване на ръката си.

И все пак, макар всесилен, той също така е и този, който ни познава интимно, дори и най-малките и незначителните подробности. И ако ние му се доверим с живота си и разчитаме на него, макар и да се сблъскваме с трудности, той ще ни държи здраво.

Исус казва: „Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света имате скръб; но дерзайте: Аз победих света“9. Той премина през нашата най-голяма заплаха – смъртта – и я победи. Той може да ни преведе през трудните обстоятелства на този живот и след това да ни въведе във вечния живот - ако му се доверим.

Можем да изживеем този живот със или без Бога.

Исус се моли: „Отче праведни, светът не Те е познал, но Аз Те познах; и тези познаха, че Ти си ме пратил. И им изявих Твоето име и ще им го изявя, та любовта, с която си Ме възлюбил, да бъде в тях, и Аз в тях.“10

Може би и вие се питате: „Защо има страдание?“ Без Бога човечеството лесно се въвлича в омраза, расизъм, сексуално малтретиране, убийства. Исус казва: „Аз дойдох, за да имат живот и да го имат изобилно.“11 За да разберете как можете да започнете взаимоотношение с Бога, моля прочетете: Как можем да познаваме Бог?

 Имам въпрос…
 Как мога да познавам Бог?

Източници: (1) Матей 11:28 (2) Матей 23:37 (3) Йоан 8:12 (4) Матей 20:17-19 (5) Матей 26:37-39 (6) Йоан 1:10-12 (7) Йоан 3:17,16 (8) Йоан 14:27 (9) Йоан 16:33 (10) Йоан 17:25,26 (11) Йоан 10:10

Други статии, които може да ви интересуват...


СПОДЕЛИ:
Facebook Messenger Share Viber Share Facebook Share Share by Email More