Безопасно място за изучаване
на въпроси за живота и Бог
Безопасно място за изучаване на въпроси за живота и Бог

Защо животът е толкова труден?

Когато животът е труден, има ли начин да имаме мир?

Как си обясняваме онова, което виждаме в този свят? Терористични атаки, секс робство, расизъм, световен глад?

Подсъзнателно доста често си задаваме въпроси като тези. Но съзнателно много рядко го правим. Толкова сме заети да живеем живота си, че рядко се спираме да се замислим ЗАЩО?

И тогава се случва нещо, за да ни разбуди. Родителите ни се развеждат. Момичето, което живее по-надолу по улицата, бива отвлечено. Роднина се разболява от рак. И това ни разбужда за кратко. Но тогава често потъваме в отрицание. Или поне докато не се случи нова трагедия или друга нелепост. Тогава вече се замисляме: „Тук нещо не е наред. Нещо определено не е наред. Животът не би трябвало да е такъв!“

Така че, ЗАЩО се случват лоши неща? ЗАЩО този свят не е едно по-добро място?

В Библията намираме отговор на въпроса „Защо?“ Но той не е отговорът, който повечето хора желаят да чуят: светът е такъв, какъвто е, защото в известен смисъл, такъв сме го поискали.

Звучи ви странно?

Какво или кой може да направи света по-различен от това, което е? Какво или кой може да гарантира, че в живота няма да има болка за никого, през цялото време?

Бог може. Бог може да го направи. Но не го прави. Или поне не сега. И в резултат на това ние сме Му ядосани. И си казваме: „Бог не може да е всемогъщ и любящ. Ако беше, светът нямаше да е такъв, какъвто е!“

Казваме това с надеждата, че все пак Бог ще промени становището си по въпроса. Надеждата ни е, че ако Му вменим чувство на вина, ще Го накараме да промени начина, по който върши нещата.

Но изглежда, че Той не се разубеждава. ЗАЩО не го прави?

Бог не се разубеждава – не променя нещата точно сега – понеже ни дава това, което сме си поискали: свят, в който се отнасяме с Него сякаш не съществува и не ни е нужен.

Помните ли историята за Адам и Ева? Те ядоха от „забранения плод“. Този плод беше разбирането, че могат да пренебрегнат това, което Бог им каза и даде, и да приложат нов план за живот, отделен от Бога. Понеже Адам и Ева някак си се надяваха, че могат да станат като Бога, без Бога. Те се опияниха от идеята, че съществува нещо по-ценно от самия Него, нещо много по-ценно от това да имат лично взаимоотношение с Бога. И тази световна система – с всичките й недостатъци – се е случила в резултат на избора, който направиха.

Тяхната история е историята на всички нас, не е ли така? Кой не е казвал – ако не на глас, то поне в сърцето си - „Боже, мисля, че мога да се справя без Теб. Това ще си го направя сам. Все пак, благодаря за предложението.“

Всички сме се опитвали да се справим с живота си без Бог. Защо го правим? Може би защото всички сме повярвали на идеята, че има нещо по-ценно, по-важно от Бог. За различните хора са различни неща, но мисленето е едно и също: „Бог не е най-важното нещо в живота. Всъщност, ще се справя и без Него.“

Как Бог отговаря на всичко това?

Позволява го. Мнозина преживяват болезнените резултати от техните собствени избори, или от изборите на другите – които са противоположни на Божиите пътища... убийства, сексуално малтретиране, алчност, лъжи/измами, злословие, отвличане и т.н. Всички тези неща могат да бъдат обяснени от хора, които са отказали да дадат достъп на Бога да влияе в живота им. Те си живеят живота, както им се струва за добре, и те и останалите хора страдат.

Как Бог гледа на всичко това? Той не самодоволничи. В действителност, с основание може да се види, че Бог пристъпва към нас, със състрадание, надявайки се да се обърнем към Него, за да ни даде истински живот. Исус е казал: „Елате при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя“1. Но не всички желаят да отидат при Него.

Исус говори за това, когато казва: „Йерусалиме, Йерусалиме, ти, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените до тебе, колко пъти съм искал да събера твоите чеда, както кокошката прибира пилетата си под крилата си, но не искахте!“2. Исус се връща към темата за нашите взаимоотношения с Него: „Аз съм светлината на света; който Ме следва няма да ходи в тъмнината, но ще има светлината на живота.“3

Но какво ще кажете, когато животът е несправедлив? Ами когато онези ужасни обстоятелства, причинени не от нас самите, но от някого другиго, връхлитат живота ни? Когато се чувстваме като жертви ще ни е от полза да осъзнаем, че самият Бог претърпя ужасяващо отношение от другите. Бог напълно разбира как се чувствате.

Няма нищо по-болезнено в живота от онова, което Исус претърпя за наша сметка, когато бе изоставен от приятелите си, подигран от онези, които нямаше да повярват в Него, бит и измъчван преди да бъде разпънат, а след това прикован на кръст по срамен публичен начин преди да издъхне от бавно задушаване. Той ни създаде и въпреки това позволи на човечеството да направи това, да изпълни Писанията и да ни освободи от греха ни. Това не беше изненада за Исус. Той беше наясно със случващото се, предузнавайки всички подробности, цялата болка, цялото унижение. „И когато Исус отиваше в Йерусалим, взе само дванадесетте ученици и по пътя им каза: „Ето, изкачваме се към Йерусалим и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и книжниците; и те ще Го осъдят на смърт и ще го предадат на езичниците, за да Му се подиграват, да Го бият и да Го разпънат; и на третия ден ще бъде възкресен.“4

Представете си ако знаехте, че нещо толкова ужасно предстои да ви се случи. Исус разбира емоционалното и психологическото терзание. В нощта, в която Исус знаеше, че ще Го арестуват, Той отиде да се моли, но взе и няколко приятели със Себе Си. „И като взе със Себе Си Петър и двамата Заведееви синове, започна да скърби и да тъгува. Тогава им каза: „Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тук и бдете [бъдете будни] заедно с Мен. И като отиде малко по-напред, падна на лицето Си и се молеше, като казваше: „Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш.“5 Макар Исус да сподели с тримата Си приятели, те не можаха да разберат дълбочината на Неговото страдание и когато се върна от молитвата ги намери заспали. Исус знае какво е да преминаваш през болка и изключителна скръб сам самичък.

Ето как Йоан обобщено Го описва в своето Евангелие: „Той беше в света; и светът чрез Него стана; но светът не Го позна. При Своите Си дойде, но Своите Му не Го приеха. А на онези, които Го приеха, даде право да станат Божии чеда.“6 „Понеже Бог не е пратил Сина Си на света, за да осъди света, но за да бъде светът спасен чрез Него. Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот.“7

Няма съмнение, че в света съществува болка и прекомерно страдание. Част от това се обяснява с егоистичните, омразни действия от страна на другите. Друга част няма обяснение в този живот. Но Бог ни предлага Себе Си. Бог ни дава знанието, че и Той също е преминал през страдание и е наясно с нашата болка и нужди. Исус каза на учениците Си: „Мир ви оставям. Моя мир ви давам. Да не се смущава сърцето ви, нито да се бои.“8 Съществуват предостатъчно причини да се страхуваме и да се смущаваме, но Бог ни дава Своя мир, който е по-голям от проблемите, които ни се изпречват. В края на краищата, Той е Бог - Творецът. Този, Който винаги е съществувал. Този, Който създаде вселената с едно замахване на ръката си.

И все пак, макар всесилен, Той също така е и Този, Който ни познава по близък начин, дори и най-малките и незначителните подробности. И ако ние Му се доверим с живота си и разчитаме на Него, макар и да се сблъскваме с трудности, Той ще ни държи здраво. Исус каза: „Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света имате скръб; но дерзайте: Аз победих света.“9 Той преживя нашата най-голяма заплаха – смъртта – и я победи. Той може да ни преведе през трудните обстоятелства на този живот и след това да ни въведе във вечния живот - ако Му се доверим.

Ние можем да изживеем този живот със или без Бога. Исус се молеше: „Отче праведни, светът не Те е познал, но Аз Те познах; и тези познаха, че Ти си ме пратил. И им изявих Твоето име и ще им го изявя, та любовта, с която си Ме възлюбил, да бъде в тях, и Аз в тях.“10

Може би и вие се питате: „Защо животът е толкова труден?“ Без Бога човечеството лесно се въвлича в омраза, расизъм, сексуално малтретиране, убийства. Исус казва: „Аз дойдох, за да имат живот и да го имат изобилно.“11 За да разберете как можете да започнете взаимоотношение с Бога, моля прочетете: Как да познавам Бог.

 Как да започна връзка с Бог?
 Имам въпрос…

(1) Матей 11:28 (2) Матей 23:37 (3) Йоан 8:12 (4) Матей 20:17-19 (5) Матей 26:37-39 (6) Йоан 1:10-12 (7) Йоан 3:17,16 (8) Йоан 14:27 (9) Йоан 16:33 (10) Йоан 17:25,26 (11) Йоан 10:10

СПОДЕЛИ С ДРУГ:  

TOP