Какъв е смисълът на живота ми?

Животът придобива повече смисъл, когато знаем предназначението си.

Представете си един чук. Той е направен така, че да може да забива гвоздеи. Това е предназначението, с което е изработен. Сега си представете, че този чук никога не се използва. Просто лежи в кутията с инструментите. И не го е грижа.

А сега си представете същия този чук, но този път с душа и съзнание. Дните минават, а той продължава да лежи в кутията с инструменти. Чувства се странно там, но не знае точно защо. Нещо липсва, но не знае какво.

Но един ден някой го изважда от кутията и го използва, за да начупи няколко клона за камината. Чукът е във възторг. Да бъде държан и размахван, да удрят с него по клоните – това му харесва. В края на деня обаче той все още се чувства „празен“. Да се чупят клони е забавно, но не е достатъчно. Все още нещо липсва.

В следващите дни го използват често. Той изправя изкривен тас на автомобил, разбива гипсокартон, намества крак на една маса. Но все още се чувства незадоволен. Копнее за нещо повече. Иска да бъде използван възможно най-често, за да удря, чупи и огъва разни неща. Осъзнава, че не е вършил тези неща достатъчно дълго, за да се почувства задоволен. Той вярва, че ключът към неговото удовлетворение се крие в това да ги върши още много пъти.

Един ден някой го използва, за да забие гвоздей. Изведнъж светлина озарява душата му. Сега вече разбира за какво всъщност е създаден. Неговото предназначение е да забива гвоздеи. Всичко друго просто бледнее в сравнение. В този момент той осъзнава за какво душата му е копнеела през цялото това време.

Създадени сме по подобие на Бога, за да имаме връзка с него. И да имаме тази връзка с него е единственото нещо, което може да задоволи душите ни. Преди да познаем Бог ние сме имали много прекрасни преживявания, но не и да забиваме гвоздеи. Били сме използвани за много благородни цели, но не и за крайната цел, за която сме създадени и в която намираме най-голямо удовлетворение. Августин го обобщава по следния начин: „Ти (Боже) си ни създал за себе си и сърцата ни са без покой, докато не намерят своя покой в теб.“

Връзката с Бог е единственото, което може да задоволи копнежа на душите ни. Исус Христос казва: „Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене никак няма да огладнее, и който вярва в Мене никак няма да ожаднее“. Докато не започнем да познаваме Бог ще бъдем жадни и гладни в живота. Опитваме да „ядем“ и „пием“ всякакви други неща, за да задоволим глада и жаждата си, но въпреки това те остават незадоволени.

Ние сме като този чук. Не разбираме какво ще сложи край на празнотата и липсата на задоволство в живота ни. Дори докато е затворена в концлагер, Кори Тен Буум открива, че Бог изцяло задоволява нуждите: „Основата на нашето щастие бе да знаем, че сме скрити с Христос в Бога. Можехме да имаме вяра в Божията любов...нашата Канара, която е по-силна и от най-дълбоката тъмнина.”

Обикновено, когато не допускаме Бог в живота си, се опитваме да намерим удовлетворение в нещо различно от Бог, но то никога не ни е достатъчно. Продължаваме да „ядем“ и „пием“ повече и повече, погрешно мислейки, че това „повече“ е отговорът на проблема и все пак никога не сме изцяло задоволени.

Най-дълбокият ни копнеж е да познаваме Бог, да имаме връзка с него. Защо? Защото с това предназначение сме били създадени. А вие досега забивали ли сте гвоздей?

За да научите повече по тази тема, прочетете: Истински живот.

Истински живот

Защо има страдание?

Източникът на променен живот