×
ТЪРСЕНЕ
EveryStudent.bg
Безопасно място за изучаване
 на въпроси за живота и Бог
Въпроси за Бог

Нищо ли е нямало преди?

Мислено пътуване относно началото на времето и произхода на вселената.

WhatsApp Share Facebook Share Twitter Share Share by Email More PDF

Някога замисляли ли сте се за началото? За кое начало, ще попитате? Знаете – това, което се е появило първо. Или това, което е било тук първо, в най-ранния момент във времето. Някога напрягали ли сте си мозъка по този въпрос?

Но ще кажете, почакайте, възможно ли е в началото да е нямало нищо? Възможно ли е преди много милиарди години, да е нямало изобщо нищо? Това определено е теория, която да се обмисли. Така че нека да помислим по пътя на аналогията.

Да кажем, че имаме една голяма стая. Тя е напълно затворена и е с размерите на футболно игрище. Стаята е заключена, завинаги, и няма никакви врати или прозорци и никакви дупки по стените.

Вътре в стаята няма… нищо. Абсолютно нищо. Няма дори и частица от нещо. Никакъв въздух. Никакъв прах. Никаква светлина. Това е една херметично-затворена стая, която е напълно тъмна. Но какво става после?

Ами, да кажем, нашата цел е да вземем нещо – каквото и да е – от тази стая. Но правилата са: не можем да ползваме нищо извън тази стая за тази цел. Какво правим?

Ами, мислите си, ами ако се опитаме на създадем искра там вътре? Тогава, в стаята ще има светлина, макар и за момент. Това ще се квалифицира за нещо . Да, но ние сме извън тази стая. Така че това не е позволено.

Но ще кажете, ако се опитам да телепортирам нещо вътре, като в Стар Трек? Отново, това не е позволено, защото ще използваме неща извън стаята.

Ето пак дилемата: трябва да се опитаме да вкараме нещо там, използвайки само това, което е там. А в случая, там няма нищо.

Тогава казвате, може би някаква малка частичка от нещо просто ще се появи там вътре след известно време.

Има три проблема в тази теория: Първи проблем – времето само по себе си не прави нищо. Разни неща се случват с времето, но не времето е това, което ги кара да се случват. Например, ако изчакате 15 минути да се изпекат сладки, не 15-те минути ги пекат, а високата температура във фурната. Ако ги оставите на плота за 15 минути, те няма да се изпекат.

В тази аналогия, ние имаме напълно затворена стая с абсолютно нищо вътре. Ако изчакаме 15 минути, това с нищо няма да промени ситуацията. Ще кажете, ами ако изчакаме една ера време? Ерата е просто куп от 15-минутни сегменти, събрани заедно. Ако изчакате една ера време със сладките на плота, би ли ги ерата изпекла?

Втори проблем – защо нещо просто би се появило в празна стая? Би трябвало да има причина. Но отново, в стаята няма абсолютно нищо. Така че какво би променило тази ситуация? Не би имало нищо в тази стая да, което да накара нещо да се появи (и все пак условието е причината да дойде отвътре стаята).

Ще кажете, ами съвсем малка частица от нещо? Няма ли това да има по-голям шанс за материализиране в стаята, отколкото нещо по-голямо като футболна топка?

Тук идва и третият проблем: размерът. Също като времето, размерът е абстрактно понятие. Относително е. Да кажем, че имате 3 футболни топки, всички с различни размери. Едната е широка десет метра, втората – пет, а третата е с нормален размер. Коя от тях е по-вероятно да се материализира в онази стая?

Топката с нормалния размер? Не! Вероятността и за трите топки ще е еднаква. Размерът няма значение. Не това е проблемът. Проблемът е дали изобщо някоя от тези топки с какъвто и да е размер, ще може просто да се появи в една херметически-затворена, празна стая.

Ако смятате, че и най-малката топка не може да се появи в онази стая, независимо колко време ще мине, тогава трябва да направите същото заключение и за един миниатюрен атом. Размерът не е проблем. Вероятността една малка частица да се материализира без причина е като един хладилник да се материализира без причина!

Сега, нека разпрострем тази аналогия малко повече, буквално. Нека вземем нашата тъмна стая и да премахнем нейните стени. И нека разширим стаята, така че тя да се разшири безкрайно във всички посоки. Сега няма нищо извън стаята, защото стаята е всичко, което го има. Точка.

Тази черна безкрайна стая няма светлина, нито прашинка, нито въздух, елементи и молекули. Тя е абсолютното нищо. Всъщност, можем да я наречем Абсолютното Нищо.

Ето го и въпросът: ако по начало – независимо преди колко години – нищо не може да дойде от Абсолютното Нищо, не трябва ли да го има и сега Абсолютното Нищо?

Трябва. Защото нещо - колкото и да е малко - не може да дойде от Абсолютното Нищо. Все още щяхме да имаме Абсолютно Нищо.

Какво ни казва това? Че Абсолютното Нищо никога не е съществувало? Защо? Защото ако Абсолютното Нищо някога е съществувало, все още няма да има нищо.

Ако Абсолютното Нищо някога е съществувало, не би имало нещо извън него, което да предизвика съществуването на каквото и да било.

И пак, ако Абсолютното Нищо някога е съществувало, то все още ще има Абсолютно Нищо.

Обаче, нещо съществува. Всъщност, много неща съществуват. Вие например, сте нещо, което съществува, нещо много значимо. Следователно, вие сте доказателство, че Абсолютното Нищо никога не е съществувало.

Сега, ако Абсолютното Нищо никога не е съществувало, това означава, че поне Нещо е съществувало? И какво е то?

Било ли е само едно нещо или няколко неща? Атом ли е бил? Частица? Молекула? Футболна топка? Мутирала футболна топка? Хладилник? Или сладки?

За продължението на тази статия, отидете на Нещо.

За друга статия по този въпрос, вижте Бог ли е създал вселената?

 Имам въпрос…
 Как мога да познавам Бог?

СПОДЕЛИ:
WhatsApp Share Facebook Share Twitter Share Share by Email More