Безопасно място за изучаване
на въпроси за живота и Бог
Безопасно място за изучаване на въпроси за живота и Бог

Да се бориш сам с порнографията

Студентка разказва за пристрастяването си към порнографията.

от Дженифър М.

На 18 години съм, независима по природа и понякога срамежлива личност. Като малка израснах в църквата. Когато екипа за съвременна поклонническа музика ме покани да свиря на барабани, аз най-накрая намерих своето място в църквата. Животът ми беше много добър, но се чувствах празна.

По-късно в гимназията празнотата нарастваше и любопитството ми търсеше нещо, каквото и да е то, което да ме задоволи. Първо се обърнах към дребни неща, като да крада цигари от чичо ми. Но това не беше достатъчно, за да отвлече вниманието ми от живота и да запълни тази празнота. Не се отказвах лесно. Като компютърен специалист мога да имам достъп до много неща, които обикновеният човек няма да има представа как да направи. Намерих това, което исках и получих това, което исках. Порнографията.

Преди да го разбера, бях пристрастена. Това не бе заместител на секса в живота ми... всъщност бях девствена и все още съм. Това бе нещо, което да запълни празнотата, която изпитвах в живота си. Когато бях тъжна или имах лош ден можех просто да вляза в стаята си, да затворя вратата и отново да се почувствам по-добре. И беше безплатно. Беше и безобидно. Никой нямаше да разбере. Всеки път, когато влизах в интернет, това, което пожелавах в крайна сметка не ми беше достатъчно. Като наркоманите, които търсят по-тежки и по-тежки наркотици, така и аз трябваше да търся още източници на удовлетворение. Това не спираше, докато Бог не се намеси.

Не знам кога, защо или как (освен за така необходимата намеса на Бог), но един ден внезапно разбрах колко разорен беше животът ми. Баща ми обичаше да пуши и се отказа от пушенето изведнъж. Без лепенки, без постепенно намаляване. Това е, което знаех, че трябва да направя и аз. Разбрах, че Бог е единственото нещо, което може да излекува празнотата ми. Изтрих ВСИЧКО от компютъра си. Всички уеб страници, всички видеоклипове, всички пароли, всичко, което би ме отвело по пътя надолу, който направи от мен така отблъскващ човек. Безобидното любопитство толкова лесно се превърна в пристрастяване.

Скоро след това отидох в християнски приют. Бях развълнувана, но не очаквах да има такъв ефект върху живота ми. През този уикенд отново посветих живота си на Исус Христос. Отново казах на Бог: искам да живея за Теб, изцяло и напълно. Искам да бъда ново творение (2 Коринтяни 5:17), преобразено от любовта, която Ти ми показа. Зная, че съм направила много лоши дела и че дори праведните ми дела не са достойни за Теб (Исая 64:6). Но също така зная, че Бог ни спаси поради Неговата милост, не заради това, което сме направили (Тит 3:4-5). И така, от този ден нататък се предавам на Бог така че това, което Той мисли за мен, ще бъде по-важно от онова, което мисли светът и всичко, което правя, ще бъде за Неговата слава – да правя нещата, които Той иска.

Любовта, която изпитах в приюта, беше това, което ме спечели. Знаех, че Бог ме обича... но толкова много?! Бях заобиколена от хора, които не познавах, които се грижеха за мен, молейки се за мен, давайки ми съвети и изразявайки любовта, която имаха към мен. Но защо ме обичаха така? Библията ни казва, че „ние обичаме, защото Той първо ни обикна“ (1 Йоан 4:19). Те ме обичаха защото изпитваха Божията любов към тях. И сега, когато изпитвам Божията любов към мен, искам да я споделя със света! В допълнение към любовта, изпитах хвалебствената музика както никога до сега. Станах по-близка със стари приятели християни и срещнах нови. След този уикенд Исус осветяваше лицето ми и действията ми. Всеки ден намирам основание да хваля Бога... вече нямаше празнота в мен. Без повече гняв. Без повече самота. Без повече тъга. Без повече страх. В Псалми 119:62 се казва: „по среднощ ставам за да Те славя за Твоите справедливи съдби“.

Така се чувствам сега. Чувствам се сякаш ставам по средата на нощта, само за да хваля Бога и да Му благодаря за промяната, която Той направи за мен и моите приятели. Никога не си твърде млад или твърде стар, за да те промени Бог. "Никой да не презира твоята младост; но бъди на вярващите пример в слово, в поведение, в любов, във вяра, в чистота." (1 Тимотей 4:12).

Днес. Предай се днес на Бога - изцяло и напълно. Защото няма какво да изгубиш и имаш вечен живот да получиш. Павел казва: „Защото Божият дар е вечен живот чрез Христа Исуса, нашия Господ“ (Римляни 6:23). Приеми това предложение и тичай при Бог, защото си Негов и винаги ще бъдеш. Когато целият свят ти обърне гръб, Той ще бъде там, защото Той е бил, е и ще бъде. И Той те обича.

 Как да започна връзка с Бог?
 Имам въпрос…
СПОДЕЛИ С ДРУГ:  

TOP